След като Мрак унищожи Единствения Компютър в Средната земя, се наложи да набавят необходимата разузнавателна информация по алтернативен начин. Бяха го направили с помощта на магията. Така де, след като разполагаха с воин-магьосник, подходящ интериор, първокачествено подземие и предполагаеми духове около себе си...

Мрак запали свещите, каза си заклинанията, но – безрезултатно. Духове не се появиха. Явно всички неспокойни мъртъвци бяха заминали да осигуряват вечния си покой под знамето на Арагорн. Хм. Мрак опита по друг начин. Запали още свещи, прие бойната си форма, каза нови заклинания.., които помогнаха на Крал да премине в другия си ник.

Пред върколака и Страйдър застана висока тъмнокоса жена с червени очи и видимо удължени кучешки зъби. Чифт черни ципести криле прошумоляха зад гърба й. Добре подострените нокти оставиха драскотини по стената на подземието, когато съществото самодоволно опита здравината им.

Кралският кон категорично отказа да разреши на вампирката да го язди. Тогава тя извади от мешката на Мрак юздата на Драуглуин и се метна върху гърба на върколака.

Яздеха върху крилете на бурята през тясната и стръмна Чернокоренна долина. Наплашените от преминаването на Армията на Мъртвите хорица, неуспели да се окопитят от преживяното, станаха свидетели на новия ужас – далеч по-смразяващ поради несъмнената си материалност.

Високите назъбени скали хвърляха начупени отражения, забулени в оловни пари, върху забързаните ледени води на потока. Тежкият кафеникав въздух и прихлупеното небе, изпълнено с напрежение и закана, вещаеха близкото начало на Битката.

Нямаше време. Тежко предчувствие за надвиснала беда изпълни главите на дунеданците. Присъщото за рода им ясновидство, което ги озаряваше в трудни моменти, им подсказа за непредвидения ход на събитията. Арагорн, истинският Арагорн трябваше да успее да се справи с корабите без тяхна подкрепа. Трябваше.

Турингветил отстъпи мястото си на Страйдър, който с немалка боязън възседна върколака. Силното мускулесто тяло, способно да тича неуморно и много по-бързо от който и да е кон, понесе Скиталеца в посоката, в която трябваше да се намира клубната Задруга. Нещата се бяха объркали тотално и присъствието на клубарите в очертаващата се битка ставаше наложително.

Турингветил размаха криле и полетя като тъмен облак, понесен от вятъра, към Сирит Унгол. Ако древнодунеданското чувство не беше излъгало скиталците, някой имаше да си пати. Тя лично щеше да се погрижи за това.


Вампирката долетя като фурия и кацна на перваза на ярко осветения прозорец на кулата. Дори и пооркчен, Галандро нямаше нищо против силната светлина. Така можеше да вижда всичко, дори най-леките движения на оркските командири, като същевременно си осигуряваше видимост за точен прицел с джобния арбалет. Освен това орките ненавиждаха светлината, а Галандро държеше на имиджа си на Свръхорк.

Подозренията на скиталците се потвърдиха. Оркският командир беше пленил Фродо и Сам. Турингветил видя как Галандро взе Пръстена и започна да му се любува. После го надяна на пръста си. Ясно.

Не. Не беше ясно. Галандро не изчезна. Пръстенът, по необясними причини, нямаше власт над него.

Вампирката напрегна магьосническите си сили и пред очите й изникна видението на Черната кула, обградена от войските на Галандро, а самият той - поднасящ Единствения на Саурон. Успя да види и мотива му – оркът предаваше Средната земя, за да се завърне със Сауроновата помощ в своя свят.
Не знаеше обаче, че Врагът му готви клопка. Пред вратата на тронната зала чакаха два трола, а в подземията беше приготвена килия специално за него. Паяци. Огромни или дребни, черни, цветни и различно окосмени гнусни паяци очакваха Галандро, за да му правят компания в очертаващото се безкрайно пленничество. Мрачният владетел умееше да чете мислите на своите орки.

Турингветил скочи в стаята и се опита да изтръгне Единствения от ръцете на орка. Учудващо, но той оказа сериозна съпротива. Не беше учудващо. Пръстенът вливаше злата си мощ в тялото на новия си Носител.

За всеки случай вампирката ухапа орка по ръката (кой знае, можеше да подейства) и разтривайки навехнатия си глезен, излетя да търси подкрепата на клубарите.


"Няма правила - побеждавай на всяка цена"

Редактирано от Rogue Warrior на 14.12.03 19:58.