|
|
| Тема |
 Кирил Есков – Последния пръстеноносец |
|
| Автор |
Гpaxчe (шушулка) |
|
| Публикувано | 09.06.03 11:17 |
|
|
|
Искам да споделя с вас някои мисли относно това произведение. Това е един инстински апоркриф по Толкин, от тези най-сериозните и обемните. Книжката си е самостоятелно произведение и да ви кажа, авторът е ползвал Толкин като база, но изобщо не се е старал да се придържа нито към стила, нито към разбиранията на Професора.
Даже, ако трябва да охарактеризираме тази книга с една дума тя е: Анти-Толкин.
Какво му е толкова анти – ами всичко. Това е Толкин наобратното. Не знам на колко от Вас Ви е хрумвала мисълта, че всъщност може би орките не са тъпи, безмозъчни, гадни и подли създания, а елфите не са един съвършени красоти а по-скоро жестоки и властолюбиви, надменни и безкомпромисни създания и т.н. Ако това си е еретична мисъл, то Кирил Есков въобще не се притеснява от ересите, защото според него нещата стоят именно така.
Какво е ценното в това произведение. Първо стилът е добър, написано е грамотно, богато, увлекателно и добре подплатено – да не мислите, че е лесно да обърнеш Войната за пръстена надолу с главата. Звучи доста по-съвременно и бие някъде към криминало-приключенския жанр с елементи на политически трилър. Митологичното е тотално аут, съдбата – също. Всичко си има рационално обяснение. Магията е заменена с наука.
За мен най-ценното от тази книга е първо смелостта да се счупи канона, дори и само заради опита и второ една реплика на главния герой, който обяснява мотивацията си на един елф: “Вие разделяте света на лоши и добри, черни и бели. Аз пък се боря да запазя правото ни да бъдем цветни!”
На това мога да кажа: Браво Кириле за това изречение – това ни е хубавото на хората, че умеем да бъдем цветни.
няма
| |
| |
| 
|
|
