Нагазихме в мноооооого дълбоки води... май доста отвъд пределите на логиката.

С голямо удоволствие прочетох мнението ти.

Описанието ти на процеса на “компресия” на знанието и обработката на нови наблюдения е всъщност описание на метода на науката. То се знае, че това не е единственият възможен метод. Поради нещо той е удобен за нас.

Основният въпрос, който поставяш – света ли описваме всъщност, или себе си – май е разновидност на т.нар.Основен въпрос на философията: нашето съзнание ли прави света, или светът прави нашето съзнание? Този въпрос обаче не е решим нито посредством логика, нито посредством наука.

На мен противопоставянето на битие и съзнание обаче винаги ми е миришело на гнило. В края на краищата, нашето съзнание е обект от същия този свят. Аз съм материалист и ми е малко трудно да разсъждавам от другата гледна точка, но май и там е същото – нали там светът е обект на същото това наше съзнание. Ние описваме нашите възприятия – вярно. Тези възприятия обаче са сами част от света; те са резултат от взаимодействието на една част от света, която е в нас, с други части, които са извън нас. Принципната еднотипност на частта в нас и частта извън нас, която аз предполагам, е основание да мисля, че това, което считаме за свойства на света, наистина са свойства на света, защото ние (които считаме) също сме в света и част от него, а не някак си извън него.

Има много истина в това, че теориите зависят от наблюдателя. Те зависят първо от това, как битието се отразява в съзнанието (или обратното). Второ, теориите винаги се градят на основата на някакви основополагащи принципи, намиращи се над емпиричните данни и даващи указания за тяхната преработка. Въпросните инварианти са доста чувствителни към тези принципи. (Иди напр. в клуб “Религия” или “Магия” и ще видиш що за инварианти създават и прилагат там.)

Каквито обаче и да са инвариантите-теории, създателите им винаги са наясно, че те са модел, описание, а не самия свят. Теориите се създават като инструмент за боравене със света и не може да се влага повече от този смисъл в тях. Така, предсказанията дори на различните инварианти по отношение на един и същ реален процес биха били еднакво точни, ако инвариантите имат подобно ниво на общност, включващо условията на процеса в областта на своята валидност. Бих го казал простичко така: няма “единствено правилни” теории; една теория е добра дотолкова, доколкото върши работа. Така теориите на хората и предполагаемите нехора биха могли да са драстично различни; те обаче ще дават подобни предсказания за събития, описвани в някакви общи за нас и тях термини. Такива общи термини би трябвало да има, доколкото самата възможност за взаимодействие с такива същества предполага наличие на някаква област на общност. Както казах, инвариантите и на самите хора са много различни. Те обаче им вършат до такава степен еднаква работа, че е доста трудно да се разбере отвън какви инварианти “изповядва” даден човек.

Под “нов експеримент” ти влагаш по-различен смисъл от това, което влагах аз. Аз имах предвид процес, който никога не е наблюдаван, но който протича при условия, подобни на тези при наблюдавани процеси, което оправдава екстраполация посредством изведени от наблюдаваните вече процеси инварианти. Ти явно имаш предвид само тези процеси, които Айнщайн нарича “чудо”: процес, противоречащ на обичайно предполаганата за дадените условия инварианта. А понеже принципно не съществува начин да знаем априори, кой процес ще е “чудо” и кой – не, аз споменах за висока вероятност, а не за сигурност. Не мисля, че можем да “сглобим” ненов (в твоя смисъл) процес от други подобни нему тъкмо поради това – ние можем основателно да предполагаме, че процесът е ненов, но никога не сме сигурни. “Чудото” винаги е обективно; то се стоварва отвън върху нашите теории и ни принуждава да ги изменим.

Хайде стига съм плямпал, че прекалих.