Общо взето добре си го изложил, бих коментирал само някои неща с цел да подсиля другия поглед върху тях.

Сам казваш, че света има забележителните свойства да "се подчинява на причинно-следствени зависимости, да бъде описван точно посредством математиката" и т.н.
Наистина ли, обаче, това са загадъчни свойства именно на света? Не се ли те коренят пак в нас и нашия начин на възприемане-анализ-описание-действие?

Ще дам пример със ситуацията която е най-съществена и ти си цитирал:
Поставяне и предсказване на резултатите от нов експеримент, който никога не сме поставяли.

Далеч съм от мисълта, че познанието е каталог от всевъзможни наблюдения.
Ясно е, че хората обобщават резултатите и дефинират закони и създават теории. Нека обаче да поразчепкаме този процес от определен ъгъл.

Практически формулирането на закони и т.н. представлява търсене на инварианти в "базата данни" която представлява списъка от всевъзможните досега извършени наблюдения /на всеки етап тя може да е гигантска, но е крайна/.

Тоест, по този начин базата данни може значително да се "компресира".

Допуска се следното свойство за новите наблюдения, постъпващи в базата данни - те най-вероятно се подчиняват на досега дефинираните инварианти, т.е. практически не разширяват "компресираното описание".
Това е индуктивното допускане, и ти именно него си имал предвид, когато предпазливо казваш "с много висока вероятност да предскажем изхода от напълно реален експеримент, който никога не сме поставяли".

Когато се появят обаче експерименти, чиито резултати не се подчиняват на инвариантите - има опасност "базата данни" да започне да нараства неограничено /т.е. част от нея да се превърне в прост, некомпресируем "списък от събития"/. Естествено тогава интересът се насочва към преформулиране на инвариантите, така че те да включват и новия клас наблюдения. Това разширява компресираната база данни /т.е. намалява ограниченията налагани на възможните наблюдения/, но с крайно количество информация.


Сам виждаш, че този процес априори няма никакви изисквания към света като такъв. Това, което описваме и "компресираме" с теориите и законите си, са нашите наблюдения. Тоест размива се разликата наблюдател-наблюдаемо. По същия начин може да се каже, че хората описват себе си с математиката и теориите си.
Така че когато поставяме "нов експеримент", наистина ли той е нов и ние "никога не сме го поставяли"? Или е просто "сглобен" от различни части на досега поставяни експерименти и нашата същност като възприятия?
В този смисъл нов експеримент е само този, който носи нова информация, т.е. не може да се компресира чрез досегашните инварианти /не се подчинява на текущите закони или теории/.

Очевидно друго същество /не-човек/, може да има коренно различни "наблюдения" на света и съответно теории, определящи инвариантите м/у тези му наблюдения. За него също би важало казаното по-горе.

Въпросът ще бъде - ние с това същество "един и същ свят" ли описваме? Ами ако може неговата "компресирана база данни от наблюдения" да се изобрази /трансформира/ еднозначно в нашата такава и обратно бихме могли да отговорим с да.
Както виждаш това е еквивалентно на това доколко подобни сме ние и съществото в класовете на възможните ни наблюдения и възможната им организация /инварианти, компресиране/. В този смисъл светът сам по себе си тук е "непричем".

Единственото самобитно свойство, което остава по този начин присъщо на нашата "реалност" /или да го наречем система от интеракции м/у нас и "света"/, е несъмнената й податливост на компресиране, т.е. не е абсолютен хаос.
То е неотделимо от нас обаче.

Очаквам коментар:)