|
Тя не можа да ми отговори на този въпрос. И аз не можех да си отговоря.
Откакто зaпочнахме да говорим с хората изникнаха и доста други въпроси без отговори.
Например : Какво е “смешното” на което хората се смеят, какво е това “цвят”, защо хората се делят на групи, какъв е смисъла на лъжата и т. н. т.
Сещам се как дядо ми разказваше за деня в който хората дошли с един голям и странен кораб.
Слезли от него облечени в лъскави дрехи и започнали да разглеждат планетата с някакви пръчки в ръце. Когато хората забелязали първите сурианци ги убили още преди сурианците да успеят да ги поздравят. Все още не знам защо са го направили. Другите сурианци се изпокрили в по-отдалечените части на местността. Дошли още много лъскави кораби и от тях слезли още повече хора. Едните командвали другите ( сега разбрах, че те са шефове ). Построили много, високи и грозни фабрики, които само бълвали сив дим и черни течности и вдигали голям шум, който плашел животните. Растенията около фабриките също започнали да увяхват. Преди да дойдат хората Сурия е била много хубава. Имало е зелена трева, високи дървета и красиви цветя, които не увяхвали през цялата година. Тук-там е имало бистри езера и реки. Имало е една местност с много високи планини и заледени върхове. А точно под залязващото слънце се е простирало безкрайно море. Духал лек и топъл вятър, по няколко пъти на месец се случвало да завали топъл дъжд. Било топло, но не горещо. Имало достатъчно храна, ние сурианците сме “вегетарианци” - не ядем себеподобни. Летящите юджи събуждали с крясъка си сурианците, дребните паячета плетяли паяжините си, а лоркхите щъкали наляво надясно. Усещал се животът на Сурия. След като хората дошли тревата и дърветата изгубили хубавия си цвят, повечето цветя увяхнали завинаги, езерата станали мътни, а от големите реки останали само малки рекички. По брега на морето забучили някакви колове с покриви ( казват, че го правят за да се пазят от слънцето, но съм ги виждал да ходят с такива неща и когато няма слънце ). От сутрин до вечер там било пълно с хора и било толкова шумно, че вълните не се чували. Планините и сега ги има, но хората започнаха да ги рушат. Около тях е заградено с някаква дебела паяжина и има табела с надпис : SILVER MINE. Ако някое паяче се вмъкнеше в къщата на някой човек той веднага го убиваше с чехъл или вестник. Стана някак по-мрачно.
Сурианците, които са се изпокрили постепенно научили езика на хората и опитали да им кажат, че са добронамерени. Имало много неуспешни опити, но най-накрая един сурианец се срещнал с водачът на хората и след много преговори водачът се съгласил да осигури дом на останалите сурианци, но при условие, че няма да се опитват да ги прогонят. Сурианецът не бил много съгласен - нали все пак това е наша планета, но нямал друг избор. Отначало хората ни гледали странно и бягали от нас, но после свикнали.
Сприятелих се с няколко хора. Отначало те ме приемаха като някаква новост, нещо различно. Обяснявах им за нас - сурианците, а те за тях - хората. Разказаха ми за техните професии : моделиери, пилоти, учени, историци, инжинери, програмисти, художници, музиканти, танцьори, строители, банкери, брокери, търговци, политици, полицаи, учители и още много други, които не можах да запомня. При нас също има някои от тези професии, макар че не знаехме, че се наричат професии. Вършим тези неща само когато искаме. Останах с впечатление, че хората правят всеки ден почти едно и също. При нас не е така. Има много храна и никой не я взема само за себе си, следователно няма за какво и от кого да я купуваме, няма и защо да работим. Не казвам, че мързелуваме. Някои суринанки по цял ден танцуват, някои разказват за неща измислени от тях или за техни случки, други рисуват мечтите си по камъните. Има някои сурианци, които пътешестват цели месеци и години и после се връщат. Някои изобретяват най-различни нови неща... Има и много други “професии”. И ние отглеждаме децата си със обич, пускаме ги да играят с други деца, да се веселят, но не ги пращаме на училище. Те се учат от нас. Разказваме им всичко, което знаем. Ние нямаме водачи. Всеки сам решава какво иска да направи и го прави. Самостоятелни сме, но си помагаме помежду и всички се познаваме.
Не разбирам защо хората искат някои неща много силно, но не искат да ги постигнат. Не правят нищо за да ги постигнат. А могат да го направят ако следват желанието си. Едно малко момиченце ми обясни, че ги е страх, че ако постигнат всичко, ако намерят всичко от което се нуждаят ще престанат да правят дори това което е нужно за тяхното оцеляване. Сега повечето сурианци започнаха по цял ден да висят пред телевизорите и да играят компютърни игри.
Аз гледах един стар филм правен за нас. В него една жена се качва на тавана и вижда един сурианец ( хич не прилича на сурианец ) изпищява и хуква надолу, а той започва да я гони...
По много неща си приличаме с хората. Те също си помагат и в повечето случаи са задружни. Те също са мечтатели, понякога и те виждат красотата и понякога, макар и рядко се смеят не на болката, а на радостта. Но разликата е че ние действаме главно според чувствата, а те главно според разума. Те могат да се променят. Само ако решат и направят нещо по въпроса.
- Задай ми и другите си въпроси.
- На какво се смеят хората? Защо се делят на групи?Защо унищошават красотата? Защо са алчни? Защо лъжат...
- Спри, спри. Това са много трудни въпроси...
|
Какво ще кажете за това?
