|
|
| Тема |
 "През моето прозорче надникнете" |
|
| Автор | apkaдaшko (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 27.02.01 01:20 |
|
|
|
Просто защото на вън е приказно красиво...
Бях се потопил в приказка, друга една, не бяла и малко тъжна. Странно е как нещо толкова плоско, като телевизионната картина, може да те пренесе някъде... другаде... далеч... да те откъсне и да те запокити в друг свят. ...и макар да усещаш познатата обстановка около теб и макар и да трепваш от иззвъняването на телефона, ти си оставаш там, в онзи свят, който филтрите в душата ти са превърнали от телевизионен образ и звук в един напълно реален/нереален свят.
Край на филма.
Конците свързващи те с другоста започват да се обтягат и късат. Изпадаш обратно в стаята. На дивана. В реалноста... но сетивата ти са пълни с усещанията от онзи свят в който си бил до преди малко. Оглеждаш се и сякаш гледаш нещата през филтър, без да можеш да вкусиш от аромата на ежедневието им. Все още си в обвивка от другост... какавида сънуваща събуждане.
Някакъв тих жужащ звук.
Лентата се пренавива към началото.
Утре...
...утре ще е готова да погълне друг в утробата си... да го дари със своята реалност.
Така, плаващ в граничната зона, между онова (приказака ли беше) и това (може би е сън), се приближих и открехнах завесата на прозореца...
Взирали ли сте се в очите на красотата?
Тя беше там. И беше ТЯ. Защото това лице, изградено от безброй преплитащи се снежинки в които се отразяват светлините на ноща... е лицето на момиче. Лице, което не можеш да докоснеш, но и не трябва. То те докосва. Поглъща те. Завърта погледа ти около оста на света, прекарва го през душата ти и го разпилява над себе си... слива те със себе си... ти/тя/снежинките... едно цяло сте... една красота.
Стоях и гледах
и пак
и пак
и пак...
И още не излязъл от онази, другата приказка, се озовах в друга...
...бяла.
Тръгнах.
Излязох в нощта.
Сам.
Никой друг.
Само аз и тя.
Сипеща се от... от къде се сипе красотата?
Аз - оставящ диря върху бялото и тяло.
Тя - оставяща диря в душата ми.
Сетивата ми...
...сетивата на нощта
черна бездна изпълнена с бял безкрай.
Прибрах се в къщи (това ли е домът ми?)
и седнах с желанието да я опиша, но как се описва приказка?
Не зная?
Тя има безброй лица, за всеки, за мен също.
Сетих се, че съм я описвал... не веднъж съм се опитвал, всеки път започвайки с мисълта, че никога не съм го правил. И може би наистина е така. Просто всеки път съм виждал красотата с другото и лице.
Ето как съм я видял миналата зима. Може и да сте го чели... може и да сте го виждали... лицето.
...
Ех... няма го : ( Имал съм неблагоразумието доста от нещата писани в началото на миналата година, да ги слагам в нета, без да ги имам на записани. И сега виждам, че са се затрили. Здраве да е.
...
Това е от мен. Просто исках да споделя красотата с някого. Да поканя и друг в бялата приказка.
С.
| |
| |
| 
|
|
