|
Усмивката ми замръзна.
Превърна се в парченце лед.
Звънкият ви смях я начупи, разпиля я по масата и мъртвите ви пръсти я разпределиха по чашите.
Късчета лед.
Късчета усмивка в чашите с гореща любов.
А пейката на която седяха двама влюбени, с прекършен гръбнак гние в парка.
Влак забързан в нощта. Монотонна пулсация във вените на уморената земя.
Мислите лениво се целуват в леглото от лунна светлина... докосват се с нишките на ефирните сънища.
Погледите ви...
...реки от студ.
Очите ви...
...океани
ледовити
снежни поля, режещо ярки, отчяващо пусти, болезнено красиви,
безкрайни.
Телешки шол, в санитарна премяна - ледена игрива,
тялобол до костите и зад тях
отвъд
...ревматизъм на мисълта.
Мозъчен гастрит... мигрена ли? Трион... родил се... там... затворен в черепната ми кутия...
вия
безумен вълк
мразя ви дали е тъй или се лъжа или ми казахте да ви обичам
моравите ви устни ги е страх да вкусят любовта гореща и с моята усмивка я разхлаждат
премръзналата каша от усмивка и любов изяждат
и я размазват
мазилка финна, по грубата стена на закърнялата душа.
Да я разбия искам
в бърлогата ви да се гмурна
и мечката заспала -
забравените чувства,
на вън с ритници да изкарам.
Да я боли
и в пяната на яростта си да се дави
на светлината тръните, в очите и да се забият
и ослепяла от реалните картини да се втурне
кълбо от козина и чувства
озверяло
да нахлуе
в зазиданите къщи
на душите ви!!!
И ужаса в очите ви да видя
от чувството
че пак там някой вътре заживява
че камъка в гърдите ви
напуква се и затуптява.
И чашите, които пръстите ви стискат
напълнени с любов гореща
да се превърнат в жар
болезнено реална
и думите ви,
онези стари модни дъвки
с вкус отдавна излинял
на обич някаква си... и на някаква омраза,
да се превърнат в птици малки
живи и пернати
накацали по клоните на избуялото в душата ви дърво
и да кълват
и да кълват
и да кълват...
...докато не текнат сълзи от вашите очи
онези извори замръзнали
за да попият в разораната от мечката събудена земя
И тялото ви
парче дълбоко замразена плът
ще закрещи
в безумен ужас ще се мята
когато пролетта му подари
целувка...
...кърфица от живот горещ
забивана във всяка пора.
А аз...
...ще се топя.
Ще изтънявам в изгрева на вашите слънца
които дълго чаках
събирайки умора.
Аз...
...снежният човек
от вас направен в началото на дълга зима.
- Ей, Чичко!!! Недей!!! Това е нашия снежен човек!!! - уплашено извика момченцето, долепило лицето си до двойните стъкла на стаята гледаща към двора и се затича към коридора.
Трескаво обу ботите си и изхвръкна на вън, забравяйки да заключи външната врата. Затича се по стълбите и излезе на двора. Обезобразеното от жълти, димящи ивици тяло на Снежко, стърчеше до вехтата елха, засадена на двора от квартални активисти в зората на седемдесете, а до него един около четиредесет годишен мъж, закопчаваше ципа на панталоните си.
- Това... това е нашият снежен човек. - каза момченцето, гледайки мъжа в лицето.
- Кое?!? Това ли е вашият снежен човек? - с пресилено учудване попита мъжа и кимна с глава към Снежко, напъхвайки ризата в панталоните си.
- Да. Снежко се казва. - отвърна момченцето.
- Ебал сам го и в снежния човек. - каза мъжа и с един силен ритник събори половината от снежното му тяло. - Аз у вкъщи си имам такъв, само че е с пола и пикае клекнал... ебал съм ви и детските глупости!!! Моя ако го видим да се рови като прасе у снега, вместо да си учи уроците... бегай от тука да не изядеш некой шамар дет баща ти е забравил да ти даде.
Момченцето не го слушаше. Гледаше без да чува, прекършеното тяло на Снежко, а онези парещи, солени капчици, натежаваха в ъгълчетата на очите му.
- Абе, ти чу ли бе пикльо дребен... марш у вкъщи, че...
Мъжът се подхлъзна и падна. При удара в земята, нещо изхвърча от устата му, завъртя се по заледената площадка и се спря удряйки се в обувките на момченцето. То се наведе, грабна го и се затича към входа си.
- Бягай!!! На майка ти в путката се скрий, копеленце сополиво!!! - развика се изправяйки се мъжа и започна да рита останките на снежния човек.
- Как не ви е срам...?!? Малко дете, а вие така да му крещите!!! - подвикна към мъжа, някаква баба излизаща от съседния вход.
- Млъкни ма вещице! То вие ги правите такива лигави недоносчета... после наркоманчета стават или педалчета! - озъби и се мъжа изтупвайки дрехите си от снега и се отдалечи по алеята.
Момченцето стоеше в стаята до прозореца и гледаше на вън към останките на Снежко. Дланите му стискаха парчето лед със странна форма, което бе грабнало на двора и то беше започнало да се топи.
Погледна го отново и...
- Донков, поеми за малко ти. Нещо ми прилоша и излизам за малко. - каза един облечен в бледозелено мъж и напусна операционната, уплашен от онзи къс лед, който за миг се беше появил в тялото на пациента, там в разреза, на вместо туптящото сърце.
...за миг видя кърваво парче, пулсираша плът.
Изкрещя и го изпусна.
Стотици ледени късчета се разпиляха из стаята.
- ...и му викам на пикльото, да ходи да си учи уроците като тебе, а той... - мъжа се хвана за гърдите и в мига преди да падне в мрака, усети празнотата, там, от ляво.
Ключ превъртащ се във бравата на входната врата. Стъпките на майка му. Гласът на майка му.
- Хей, Радко, вие ли съборихте Снежко, а?
...
- Ама защо стоиш така свит до прозореца? И ти... какво е това по...
Майка му с ужас се втренчи в стотиците кървави капчици разпиляни по пода на стаята.
- ...парченцата. Ледените парченца се разтопиха и... - Радко се втурна разплакан към майка си.
|
"Празните къщи в гърдите ви ви"
