|
Какво е книгата за човека? Как се приема тя?
Хубавата книга е родена от мисли и поражда мисли. Тя се създава от душата на човека, отражение е на неговия вътрешен свят, поле е на неизказани в живота възгледи, чувства, разбирания. Поне аз такива книги харесвам - истинските произведения на изкуството, които разтърсват с дълбочината и искреността си, чийто истински смисъл и съдържание в същото време са изместени почти изцяло между редовете и които изразяват по един неповторим начин прозренията, най-скритите мисли, болки и вълнения на своите автори.
Макар и да съм чела много хубави книги, може би никога няма да забравя разказите и повестите на Джеръм Селинджър и Рюноске Акутагава. Стремежът към съвършенство, към същността на нещата, към истината за смисъла на човешкия живот и смъртта е онова общо между тях, с което ме привличат безкрайно, макар и всъщност да са толкова различни и в изразност, и по характери.
Докато Селинджър сякаш просто хипнотизира и те кара да изпитваш нещо като благоговение пред вида на Суровата Истина, то Акутагава пленява преди всичко с една завладяваща, неподправена красота на изказа. Тези разлики, обаче, в никой случай не им пречат да гледат и смъкват при нас, долу, звезди от едно и също небе. Възможностите за художествено претворяване са строго индивидуални (защото пътят към истината за Вселената на Духа и за света не минава някъде отвън, а единствено през дълбочините на собственото ни “Аз”) и това е най-хубавото - да виждаш и конкретния, жив човек, при това най-много именно, когато е тръгнал да отразява “надличната Вселена”, както го е казал Айнщайн. Именно това има предвид Селинджър като пише в “Сиймор. Запознаване” на едно място: “Чудото на китайския и японския стих е в това, че чистият глас на един поет е досущ като гласа на някой друг и все пак е характерен, различен.” Но много важно е да се подчертае думата “чист”, защото както е казано пък в Евангелието: “Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога!” - т.е. “небето”, от което се свалят “звезди”, нали? А името на главния герой на Селинджър - Сиймор, поетът - в своето звучене на английски е омофон на “see more”, което означава “виждам повече”.
Дали да не повярваме на поетите “художници - ясновидци”, че съществува реалност по-висока от видимата с очите, която засега почти само те виждат?!
|
ХУБАВАТА КНИГА
