Просто се сетих за книжката. Не умея въобще да разказвам, но... Книгата е изцяло диалог. Той и тя... Говорят до безкрай, сякаш нямат плът... Сякаш няма нищо реално край тях, освен гласовете им... Сякаш никога не палят цигара или не поглеждат през прозореца... Авторът е Филип Рот... Разговорите са и банални, и смешни, и затрогващи, и дразнещи... Звучи хем снобски, хем приятно... И истинско... Тези двама души не задълбават, защото времето е по-бързо от тях...
И репликите сякаш преливат от понеделник във вторник... Захапват неделя... Тя е еврейка, а той писател...
Можем ли да пишем дневник...? Днес е сряда... Изглеждат някак така...

***
Някой ден ще опитам да опиша люспите на рибата... Може би утре... Четвъртък.


П. С.
Брей, не ми вярвай... Дните са прерасни, нали?!)