|
Още не съм прочела дневника на Салвадор Дали, но и да го прочета не вярвам нещо у мен съществено да се промени. Все си мисля, че изкуството не е самозадоволяване, а е нещо свещено. Не знам, кое е по-лошото дали тези, които се задоволяват или тези, които им ръкопляскат.Не знам дали ръкопляскайки те не се отъждествяват с предните и в крайна сметка все тая. Порокът е навсякъде.
Дали е съвършен художник, но не е гений, както сам се нарича, защото истинският гений не се осъзнава и изживява като такъв. Още повече Дали има ясна стратегия и тактика в живота, което е чуждо на един гений.
Когато вълкът си смени кожата, той непременно мени и нрава си. Точно това е идеята на Дали. Той си “слага кожата” на гений и тутакси се превръща в такъв. Схващам добре смисъла на нашата поговорка за вълка, но ако се обърне под различен ъгъл и светлина ще заприлича на африканския подход към живота – правят ритуал като създават и разиграват събитията, за да се сбъднат. Та Дали доста хитро се вмъква в кожата на гений и започва безкрайната игра. Какъв по- дяволите е този дневник ? Всеки би могъл да коментира изпражненията си и комплексите си и да си въобразява че е естествено. От това по-голямо напъване здраве му кажи.Мога да демонстрирам.
17 март 2000 г.
Покривът на отсрещната сграда прилича на кожата на влечуго. Гледам и си мисля какво ли е да си влечуго и тръпки ме побиват… Тогава ми хрумна идеята да го употребя като метафора…….. Мисля си за нашите приказки, в които Змей отвлича девойка………Какво ли е да те люби Змей?
18 март 2000 г.
Вали….порен дъжд вали…
Аз вървя
20 март 2000 г.
Возих се безкрайно дълго в автобуса…… Мечтаех си за проклетия живот на Дали и си мислех как ще му го върна тъпкано, защото го усетих…..
За съжаление не съм богата, нито известна и няма пред кого да размахвам интимностите си, да ги поощрявам и деформирам в перверзии, за да задоволявам воайорите…… По дяволите всичко. Никога не съм имала воля да си водя дневник, но ако си поставя за цел ще го изфабрикувам за отрицателно време и кълна се ще бъде най- порочният, перверзен, възвишен и пропит от гениална невинност дневник.
21март 2000 г.
Винаги съм искала да чукам Шерън Стоун, та нея кой не иска да я чука.
Вдъхновява ме безкрайно този порив в мен и ме кара да се замисля защо толкова я желая.
“Просто комплекс” – ще каже Фройд. Така е. Подсъзнателно я харесвам и за да се идентифицирам с нея, аз искам да я имам. Тоест сексът като форма на агресия ме кара да си отмъщавам на Шерън като я чукам, а чукайки я ще се слея с нея, а това води до равенство по между ни.Гениалният Фройд. Колко е проницателен…………..
22 март 2000 г.
Трябва ли да бълвам още гадости, които и да са самата истина не си заслужава да бъдат поощрявани и обявени на всеслушание. Бих умряла от срам, ако моите писания за неуспешния ми престой в тоалетната или сексуалните ми апетити ме правеха стойностна като творец и личност.
Та, Дали-художнико, рисуваш страхотно, но ми писна да те гледам как се напъваш и лошото е, че се продаваш много лесно.
Почти успявам да издокарам дневник на гений. Какво знае Дали за изкуството. Да рисуваш и да боготвориш картината, да свещенодействаш дори когато съзерцаваш творенията на природата. Да рисуваш, защото го можеш и да раздаваш таланта си щедро, а не да го превръщаш в злато. Нищо лошо няма да си богат, но да се превърнеш в машина за пари не е присъщо на гениите.Гениите са такива, защото цялата им енергия е отивала да правят конкретното нещо и то да го правят съвършено, без значение проклетите пари.
Иде ми да не прочета проклетия дневник, но ще го прочета от яд и …..ох защо не е жив Дали, за да му пусна един е-mail и да му кажа как се възхищавах на картините му без да знаех гадните му комплекси и поводите за нарисуването им. Всичко развали с този дневник. Магията я няма. Лъсна снобското и жалкото в теб и какво като имаше толкова пари? Нали сега те ръфат червеи.
|
Размисли за Салвадор Дали......
