Разбира се, че не е достойно за възхищение убийството на двама души в училище. Но му се възхищавам за това, че е казал ОЧЕВИДНИТЕ НЕЩА, КОИТО НИКОЙ НИКОГА НЕ КАЗВА. И е предразположил и другите да го сторят. В английския език има един лаф - skeletons in the closet. Чарли е направил точно това - извадил е скелетите от килера.
Не се възхищавам на скандалните неща заради това, че са такива. Просто се оказва, че когато някой се опита да разбие типовите представи и нагласи, създадени от обществото, го набеждават за скандален. От друга страна, тези опити и идеите, които (ми се струва, че) виждам зад тях, ми харесва...са ми по сърце....се покриват с моите. Как да не се възхитя тогава? Как да не се възхитя на хора, които се опитавт да захвърлят маските, да свалят картите и да играят открито? Как да не им се възхитя, когато самия аз с променлив успех от години се опитвам да правя същото? Все едно ти да си сто кила, да искаш да станеш петдесет и да не се възхищаваш на някого, който по някакъв начин е станал...е, не петдесет, но да кажем - шейсет и пет. Мисля, че ме разбра.
Не се възхищавам на Мерилин Менсън например (макар че четох една негова статия по повод насилието в Щатите и връзката му с музиката и останах потресен от трезвите възгледи на този човек), защото ми е ясно, че този негов скандал е повече комерсиален акт, отколкото бунтарски. Не се възхищавам на U2, които отидоха да свирят безплатно в Сараево в помощ на тамошните деца, но не дойдоха до тук - платено. Защото отдалече се виждаше - концертът в Сараево БЕШЕ ШИБАНА РЕКЛАМА!! А какво, ако бяха дошли в шибаната България - скъсват си гъза от път, не печелят кой знае колко...ако пък свирят безплатно, никой нямаше да се торгне от това, че ХЕЙ, МЕН, НИЕ СВИРИХМЕ БЕЗПЛАТНО ЗА НАШИТЕ БЕДНИ, НО ВЕРНИ ФЕНОВЕ В БЪЛГАРИЯ И ГИ НАПРАВИХМЕ ЩАСТЛИВИ!!. Не. Това не е реклама и не се брои. Майната им, боклуци утрепани!
На един концерт Sad Toy Killer били "подгряващи" на Хиподил. Нямало уговорка да взимат пари за свиренето си. Но след концерта хиподилците отишли при момчетата от Sad Toy... и им казали: "Пичове, много ни хареса как свирихте, вземете тия кинти!".
Без коментар.
За да не излизам съвсем нагло от темата, ще кажа, че днес си купих "Сърца от Атлантида" на Стивън Кинг и започнах да я чета. И прочетох: ...Книгата на Саймък разказва една много хубава история. Но не е написана много добре. Не ме разбирай погрешно, не е лоша, но има и много по-интересни.. Има също така и книги, които са написани превъзходно, но с безинтересен сюжет. Чети заради историите, които се разказват в книгите, Боби. Не бъди като снобите. Друг път чети заради езика, заради думите, не бъди като тези, които избягват да си напъват мозъка. Но когато намериш книга, в която и сюжетът, и еикът са добри, значи си открил съкровище.
- Има ли много такива книги? - попита Боби.
- Те са много повече, отколкото преполагат снобите и играчите на сигурно. Много повече.
Как да не го обичам? Тук той говори за "Повелителят на мухите" на Голдинг. Колко писатели в произведенията си се възхищават от други писатели? Аз знам двама - Стивън Кинг и Кърт Вонегът. И много ги обичам - затова, че се опитват да отворят очите ми за хубавото (така, както те го разбират).
Между другото, в един филм - "Когато Хари срещна Сали" на едно място Хари четеше книга на Стивън Кинг. Видя се много ясно. Май беше "Сейлъм'с Лот".
В една от следващите книги на Стивън Кинг по видеото в самолета били пуснали "Когато Хари срещна Сали". Готино, нали? :)) Пак между другото, не зная дали Стивън Кинг получава пари за това, но неговите герои винаги летят с "Делта". Никога с друга авиокомпания - дори в книгите от времето, когато "Пан Америкън" беше май една от трите най-големи авиокомпании в света. И почти винаги пият пепси, не кока-кола. А аз много обичам пепси :)))
Да не збравя: Чарли декър превъртя в един хубав ден в началото на май. По една случайност аз съм роден тогава :))
Толкова засега, отивам да чета :))

С какъвто се насереш - такъв ставаш.