|
Боби беше дошъл в къщата й, както правеше всеки ден. Идваше, сякаш носеше огромен товар. Самият той обичаше да казва: "Откакто съм се родил, съм си недоспал!". А тя го посрещаше с радост всеки път и го целуваше, и времето й ставаше негово.
"Довечера мои приятели искат да отидем на дискотека!" внезапно се сеща тя и стои очакващо пред него. Боби седи на леглото уморено с наведена глава. Поглежда я бавно учуден, повдигнал е толкова веждите си, че цялото му чело е на дипли. "Ти ходи! Знаеш, че аз не обичам да ходя по дискотеки!" й казва и се изтяга на леглото. Тя се натъжава. Иска й се да му се ходи там, където обича да ходи тя. Поне един път! Тя никога не му е отказвала предложения. "Знам, че не обичаш да танцуваш, но ела само, за да сме заедно. Ще пиеш, ще гледаш, ще слушаш музика, а и ние ще сме голяма компания." тя опитва да го придума, както при всеки такъв случай. Ходила е сама с приятели там, където той не е искал да ходи, но толкова много й е липсвал. "Не, не мога, не ме карай!" Боби й се сопва, защото историята вече му е позната. Тя оставя темата и са заедно, докато тръгне за дискотеката. Там тя пие малко мартини, говори малко с приятелки, танцува много с всички приятели и се прибира приятно уморена с мисълта колко много й се иска сега да е заедно с Боби.
Боби е дошъл при нея на следващия ден. Тя се радва, всичко е както всеки друг път, но Боби е нервен. "Как беше снощи дискотеката?" изплюва най-после камъчето. "Добре изкарахме! Натанцувах се." тя се усмихва. "Кои бяхте?" Боби е сериозен. "Познаваш Ива, Ваня, Люба, Мима и Валя. Имаше и техни приятели." обяснява тя. "Е, мъже с вас нямаше ли?" Боби не е разбрал и я гледа в нервно очакване. "Е, нали това казвам, имаше техни приятели!" тя на свой ред се чуди и го гледа. "Ама какви са те, гаджета на жените ли?" Боби се е облегнал на лакът и започва да бели с нокти единия си палец. "Само двама, гаджето на Люба и гаджето на Ива." тя му обръща гръб и тръгва из стаята, мисли, че темата е изчерпана. "А другите? Те какви бяха?" за Боби обаче темата още не е свършила. "А, другите не ги знам!" тя махва пренебрежително с ръка във въздуха. "Не ви ли сваляха?" Боби саркастично се е озъбил, палецът му вече кърви, но той не усеща, продължава да рови в него, както в изминалата нощ. "Е, нормално!" тя се завърта на пети и се смее. Вижда, че той не приема така леко нещата, но още не разбира защо. "Ти не заби ли някой?" Боби потропва нервно с крак. "Не! Какво се опитваш да намериш?" тя се дразни, изведнъж осъзнала идеята на целия разговор. "'Ми не знам, ти знаеш какво е ставало!" говори Боби сякаш е сигурен, че се е случило нещо, което не му харесва. Тя е обидена... всъщност за пореден път. Натъжена му обяснява, че не може да почувства желание към който и да е друг мъж, защото желае само него. "Такава жена няма!" отсича Боби и тръгва да се прибира в къщи. Тя се чувства неразбрана и тръгва да го изпрати, иска той да е спокоен и да й се усмихне. Боби се съгласява да отидат заедно до колата му. По пътя тя му говори колко й липсва, когато не е с нея, а Боби мълчи и дори не я поглежда, гледа напред. Тя се пита как да го убеди, че на нея може да вярва, обръща и тя поглед напред и вижда, че насреща им идва неин стар приятел от училище. Спират се, Боби го познава, поздравяват се, но Боби не е в настроение да говори, говорят те двамата, а Боби ги слуша. Разделят се и тя казва на стария приятел: "Обаждай се, чу ли!", а онзи се усмихва и помахва за довиждане и на двама им. Тя се чувства малко по-добре от приятната среща, но чува: "Това си беше чиста покана!" жлъчно казаните думи на Боби я смразяват. Тя не може да повярва, че и за този приятел Боби е готов със своята ревнива историйка. Боби се качва в колата си, поглежда я обвинително и потегля за в къщи. Тя стои неподвижна, гледа след него и само сълзите се смиляват и я погалват нежно по бузите.
|
РЕВНОСТ
