|
...ще е слънчево и ясно. Температури за страната, между 26-29 градуса. В близките три дена промяна на времето не се очаква. Чухте прогнозата за времето по българското национално радио.
...и на края на осведомителния ни бюлетин, една любопитна новина. Според астрономите днес, слънчевата ни система навлиза в област на повишен..."
Изключих радиото и гласа на водещия, който ми бе правил компания по време на късната ми закуска, се запиля на някъде. Прав му път...
Влязох в стаята. Разхвърляни по масата книги, слънчеви отблясъци по стените, неоправено легло, лек аромат на билков чай и нощни сънища...
Седнах на стола, взех една от книгите в ръце и...
...тъгата ме заля. Внезапно.
Като черен...студен поток.
Поток, чийто извор е в мен. Извор, който не мога да запуша. Но искам.
Черен студ.
Чашката с горещ, ароматен чай, не може да ме стопли. Изстива в ръцете ми.
...а аромата му не достига почерненото ми съзнание. Нишките му се преплитат пред лицето ми, материализират се, изсъхват и падат на земята, като сиви, повяхнали цветя.
Защо понякога става така?
Защо слънцето изведнъж се превръща в рисунка върху влажен бетонен под?
Защо изведнъж започвам да чувам, виковете на прелитащите пеперуди?
Защо звуците се превръщат в бръсначи режещи тялото ми, чиито проблясъци виждам, но болка не усещам?
Защо...
...някой е сложил черния извор в мен. Като спастично гърло, чиито пристъпи на черна кашлица, периодично пълнят съзнанието/тялото ми с материалното измерение на космическата пустош?
...и въображаемата точка върху стената, се превръща във въртоп изсмукващ погледа ми, който влачи мислите ми -малките трупове на новородени пиленца/зайчета/котенца/дечица, обвити в катран.
...а спомените, онези с малките злобни усти и обратна захапка, тичат из пещерата/мене и хапят мрака/мене. Онези, другите, усмихнатите, слънчевите...потока ги е отнесъл.
И си спомням... за миналия пристъп на спастичното, черно гърло... за по-миналия... за по-по-миналия..
...специалната кинопрожекция, с единствен зрител и единствен филм...действие без начало и край...безкрайна влакова линия по-която преминава нескончаем черен влак...
...а някой ме е вързал за релсите.
- Абе ти не чуваш какво ти казвам?!? Какво си я зяпнал тази стена, все едно че е на мома гърдите ? Викам ти да прибереш сиренето в хладилника, а пилето остави във фризера...майка ти утре ще го готви.
...а някой ме е вързал за релсите.
- Чуваш ли ме бе?!? Абе ти да не си пил ? Наквасил си се а, хе-хе? Затова ли бре сине майчин, гледаш като...като дебил някой, а?
...а някой ме е вързал за релсите.
- Сине...? Чуваш ли ме...? Александре...?
...
- Абе, идиоти такива, вижте какво пише за Сандето в хороскопа на тоя вестник.
Бяха го намерили, забравен върху седалка в тролея.
- Абе...вестник "Психо", какво може да пише във вестник за откачалки. То...
- Млъкни бе и слушай ...та виж за Сандето. "Днес зодиакалната ви планетата навлиза в дълбок резонансен тунел и ще бъде там до утре, когато слънцето застане в надир." Хм...
- Е и какво бе? Ще го разтърси Сашо малко в тунела, може и малко свят да му се завие и да си оповръща зодиакалната планета...ама какво от това, ха-ха?!
- Абе не бе, чакай не съм свършил. Стига се хили кат идиот...
- Той си е такъв бе, хе-хе. Айде чети нататък.
- Ето...тук под това са написали с по дребен шрифт. "Особенно да внимават, хората от тази зодия родени на 3-ти 1973 в близост до голями магменни интрузии с положителна гравитационна аномалия, от майка "овен" и баща "близнак". Има опасност резонансните трептения да предизвикат потенциране на чувствата, особено ако последните са с отрицателен потенциал. При хора със слабо защитен зодиакален знак, това може да доведе до процес на метаморфоза на духовното в материално и смърт".
Мълчанието увисна за момент над главите им, като люлеещ се труп на обесник.
- Хе-хе-хе..."метаморфоза на духовното в материално и смърт"...и какво бе, да им сера в устата на тея малоумници. Какво толкова, стандартни психарии на нескопосан вестник. То...
- Абе не бе...точно това, че не е "стандартната психария". Нали затова ви го прочетох.
Два неразбиращи погледа.
- Ами вижте сега, аз нали съм завършил геоморфология все пак...
- ...и един от преподавателите ти е бил главен редактор на вестник "Психо", хе-хе-хе...
- ...и ви е правил психо сеанси за уголемяване на простатната железа, ха-ха-ха...
- Абе млъкнете бе, катили...слушайте, ей това..."в близост до голями магменни интрузии с положителна гравитационна аномалия". Знаете ли какво е това, като се хилите такива, а?
- Абе то вярно че не звучи съвсем стандартно...
- Вярно я. Та от курса по геоморфология на България знам, че Витоша е образувана от интрузия на голямо магменно тяло, плутонит така да се каже и има положителна гравитационна аномалия.
- Ами нали това ти викаме бе, че преподавателя ти всъщност е и главен редактор на вестник "Психо", ха-ха-ха...а, иначе наистина е странно.
- Странно я, не ми харесва тая работа някак си...
- И той Сандето нали е роден на 3-ти...
- ...а майка му май беше зодия "овен".
- То остава пък баща му да е "близнак" и го пиши бегал нашия Сандьо, хе-хе.
Усмивките останаха неродени.
- Какво бе? Да не би наистина да е...
Сянката на далечен, леден вятър пробяга по лицата на момчетата.
...
- Сине...?
...а някой ме е вързал за релсите.
- Тъжно ми е татко...и студено.
Тревогата прегърна лицето на баща му.
- Виждаш ли я татко, виждаш ли тъгата? Тъгата изпълнила... тялото ми?
Нещо черно, гъсто като мед, потече през очите на сина му, а през устата му повя на студ.
Дълбок космически студ.
Баща му с вик хвана лицето на сина си и го обърна към себе си...
...а по дланите му се размаза, гъста черна тъга.
|
"Преди слънцето да застане в надир"
