|
|
| Тема |
 Найвност |
|
| Автор | Камо Милин (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 28.11.00 01:14 |
|
|
|
Поредният ден в университета. Бях в компютърните зали, проверих си пощата и сега съм се запътил към студентски град. Ще ходя на стол. Весело ми е, леко. Крача бодро.
Точно минавам минавам покрай ъгъла на Химическия и към мен приближава човек на около 50 години. Облечен е с риза, панталони, вратовръзка. Има респектиращо бяла коса. Веднага ми става симпатичен с румените си бузи и открит поглед. Реших, че се нуждае от напътствие за местонахождението на сграда или улица.
Казва "Добър ден" и погледа му пита "може ли един въпрос". "Добър ден" отвръщам с широка усмивка и готовност да дам подробни напътсвия. Окуражен, той продължава
"Наше момче ли сте? От Университета ли сте?". Озадъчен отвръщам "да".
"Къде учите в математическия факултет? Сендов е заместник декан ви, нали? Аз съм Х..., декан на стопанския факултет. Как се казвате?" - и започва да ходи обратно към ФМИ*. Чудейки се с какво мога да помогна, смъмрям "Васил".
"Мога ли да ви попитам нещо ..." - и ме поглежда, като че найстина е притеснен - "... не трябва да се чувствате по никакъв начин задължен и може спокойно да откажете". Става ми неудобно, но казвам "да кажете".
"Става дума за 10лв. За някакви си 10 лв. Имам посещение от японски колеги, асистентката ми отиде да отнесе документите, а в мен нямам пари и не можем да станем от заведението. Пак ви казвам може спокойно да откажете".
"А това ли било" - усмихвам се - "съжалявам, но в мен нямам толкова пари"
"е няма нищо..".
"Но .." - все пак е декан на стопанския и найстина изглежда да е в нужда, а пък и ми се струва, че е приятен и добър човек - ".. мога да изтичам и да взема назаем от колеги",
"добре, ще ви ги върна до 10 мин. - докато дойде асистентката. Но умолявам ви по-бързо"
Затичвам се в компютърните, виждам Петър "Здрасти, дай 10 лв. назаем", "защо ти са" - пита бъркайки си в протмонето. "Абе едно гадже .. нали знаеш" - слъгвам за да отбия обясненията. Усмихва се и подава банкнотата. Тичам обратно и се чувстам доволен от бързо свършената работа. "До 10 мин. най-много 15 ще съм тук и ще ги върна. Имате ли 15 мин?"
"да, добре ще изчакам".
10, 15, половин час, 45 мин... Столовете вече затварят. 10лв. - яденето за една седмица ...
ФМИ,София,
юли, 1999
*ФМИ - Факултет по Математика и Информатика
| |
| |
| 
|
|
