|
Образователен контравопъл
Като слушам популярните днес вайкания за окаяното дередже на българското образование, все оставам с впечатление, че този разговор се води открай време и по целия свят, без по никакъв начин да отразява реалното състояние на нещата. Да си представим например Русия от 20-те години: половината професори са обявени за врагове, текат чистки, от заводите и селата в университетските аудитории нахлуват слабо грамотни тълпи, които наполовина зубрят диамат и истмат, наполовина пишат доноси за преподавателите си... Как мислите, що за разговори е водела тогава интелигенцията? Правилно: нищо няма да излезе от тази работа, интелектът на страната деградира необратимо и изобщо идва краят на света. Само след 15-20 години кадрите, изковани в тази отвратителна ситуация, изграждат мощна научна система, създават втория по сила военно-промишлен комплекс в света, овладяват атомната енергия, а след още едно поколение пращат човек в космоса. Напук на плачевните прогнози.
Още един пример - американските студенти от края на 60-те, които, за ужас на старата дисциплинирана генерация, сякаш се интересуват само от секс, наркотици и рокендрол (плюс източна философия и ляв радикализъм: Маркс, Мао, Маркузе). С лека ръка консерваторите предсказват на това поколение ясна посока - към бунището на историята. Поколението, напук на очакванията, изнася на гърба си компютърната революция от 70-те до 90-те (сменено на свой ред от незнайни индийци, китайци и руснаци). Разбира се, далеч не цялото поколение участва в този пробив - но така е било винаги, само незначителен процент от хората движат социалните и технически иновации, останалите просто ги използват и се приспособяват...
Съществуват такива епохи, когато "обществената поръчка" към образованието рязко се сменя. През 20-те години в СССР паркетно-салонните интелигенти се оказват ненужни - за сметка на инженерите, архитектите, физиците и, за съжаление, военно-промишленният комплекс. През 90-те у нас обществената поръчка се смени също така рязко. Това, че тя фактически се сведе до императива за самоекспорт в чужбина на всичко мислещо, е наистина неприятно. Но едва ли трябва да обвиняваме за това образователната система - задачите пред нея ги поставя цялото общество, а щом то няма по-добри планове за реализация на колективния си интелект, толкова по-зле за него. Във всеки случай "духовността" в стил Вазов и Яворов, за която патриотите най-много скърбят (и която беше значително обезценена още в предишната епоха), днес не се вписва в обществената поръчка - нали на Запад никой работодател не го е еня за нашите народни поети...
А въпреки всичко образованието ни, най-вече техническото, независимо от масовите двойки по матурите продължава да дава доста добри кадри, като в някои области средното им ниво е доста по-високо от западното. Общоизвестни са качествата на нашите компютърни специалисти. При това моите наблюдения са, че младите програмисти, родени около 1980 година, в никакъв случай не отстъпват по умения на батковците си от набор 1970, разтърсили света със своите компютърни вируси. Интересно е, че и двете поколения компютърджии се развиха при остър недостиг на средства, несъвършена техника и извънредно слабо преподаване (през 1985 поне половината от моя клас знаеше да програмира на 8-битовия "Правец" по-добре от учителката!), но интересът и самообразованието направиха това, което системата със своите "обективни трудности" не можеше. По математически и физически олимпиади днес нашите участници заемат дори по-предни места, отколкото през 80-те (забележете: конкуренцията за призовете е с унгарците и румънците, а не с американци и французи...)
Обикновено възразяват, че това са постижения на един малък елит, а в масата абитуриенти и студенти има деградация на знанията. Това се обяснява много просто. "Колкото по-масово, толкова по-некачествено" - тази максима е в сила не само за промишлените стоки, но и за образованието. Когато във вузовете влизат 40% от белите абитуриенти (процентът в последните години е горе-долу такъв), естествено, че средното им ниво ще е по-ниско от онова отпреди 20 г., когато са влизали да следват едва 15-20%. Не е виновна и прословутата липса на пари. Качеството на масовото образование на Запад пада също толкова бързо, при това е паднало още по-ниско, отколкото у нас. Ускорената демократизация на системата също си казва думата - вече се смята за оскърбление към личността и "създаване на враждебна атмосфера" учителят да пише на някого двойка, камо ли да го остави да повтаря класа. (За пълно незнание днес се пише тройка.) В Италия преди година-две новата, "демократизирана" система за матури получи неласкавото прозвище "български изпити", понеже всички абитуриенти ги взимат (или по-точно, всички ги пускат). В САЩ първокурсниците-физици не могат да вържат амперметър във веригата дори след като асистентът три пъти им е показал как се прави това (асистентът е наше момче българче, лично ми разказа тази история). Така че България далеч не е в челните редове на деградиращите; сравнително ниските ни места в класациите на ООН са заслуга главно на цветнокожото население (което иска отделен и много тежък разговор). Във всеки случай едва ли скоро ще въведем, по подобие на някои либерални американски щати, етнически и полови квоти за великите личности в училищната програма: докато станем готови за тази прогресивна иновация, ще трябва да се "демократизираме" със сегашните темпове поне още половин век...
Интересното е, че въпреки всичко средният коефициент на интелигентност расте с всяко поколение, дори в лидиращите по деградация на образованието западни страни. Изследвания в почти всички високо- и средно развити държави са показали среден растеж на КИ с три единици на 10 години (средният КИ в момента е към 110). Учените обаче твърдят, че тестове за интелигентност, построени само върху материал от учебната програма (математика и пр.), не показват никакъв напредък. Тоест ръстът на интелигентността се дължи не на образователната система, а на усложняващата се информационна среда, в която расте и се развива детето.
И изобщо човек става личност не благодарение, а независимо и въпреки усилията на масовото образование. Общоизвестно е, че цел номер едно на училищната система винаги е била социализацията на индивида, подгонването му спрямо изискванията на обществения строй, стандартизиране на умовете за улеснение на властта, заместване на собствените мисли със специално избрани чужди, и чак след това - развитие на личността, и то само доколкото това не застрашава властовия ред. Закритите "елитни" заведения, от типа на горнобанското "училище за деца с надарени родители" (така го наричаха преди години!), също дават не толкова знания и личностни качества, а по-скоро снобарска самоизолация на върхушката от "подлите съсловия". На мен лично не ми е известна епоха, когато от училищата масово да са излизали нестандартно мислещи, неконформни хора. Колкото по-независими личности има, толкова е по-уязвим социалният ред; така че е нелепо да чакаме системата сама да въоръжава младия човек със знания, освобождаващи го от нейната власт. (А това понякога е много трудно да се оцени - застрашава ли дадено знание системата или не?) От различни посоки се чуват дори мнения, че сегашното смъкване на нивото на западното образование било реакция на събитията от 60-те години, показали нарасналата неуправляемост на образованите маси. Че Западът бил избрал консумацията пред просвещението още след Втората световна война (такова мнение изказа в едно интервю журналистът от "Дойче веле" Александър Андреев)...
И така, сегашното младо поколение далеч не е толкова некачествен човешки материал, както се опитват да го изкарат. А приказките за скорошна смърт на българския интелект, колкото и преувеличени да са, имат поне едно хубаво следствие - че поддържат образователната система в напрегнато състояние, не й дават да се главозамае от успехите или пък да се унесе в бюрократична дрямка. Какво пък, това също е хубаво.
Иван ПоповРедактирано от ad miral на 30.05.23 15:03.
|
Образователен контравопъл