Рунд -
като витка от спирала,
като кръг заключен в кръг.
И без край, и без начало,
като песен на чекрък.
Като топка сняг по склона
или празничен балон,
въртележка неуморна
край луната от сребро.
Като ход на стар часовник
в който времето се вглежда.
А светът стаил греховност
се върти в космична нежност.
Като светлина в тунела
водеща към друг тунел,
в тъмна пещера подземна
дето Слънцето не грей.
Като порта въртелива
сред полузабравен блян
или «жабчета» скокливи
после камък във вода.
Като ход на стар часовник
в който времето се вглежда.
А светът стаил греховност
се върти в космична бездна.
Като зъбни колела
в мелницата на ума.
В джоба ключовете дрънкат -
а в главата ти е джунгла.
Лято, ти защо си тръгна -
аз ли казах лоша дума?
Двама влюбени по плажа
крачат и оставят стъпки.
Ритъм глух и барабанен -
сякаш звук от твойте пръсти...
скици окачени в зала
или песенен фрагмент.
Имена, лица изтляли
и не помня чии са те...
Но е ясно: туй е краят -
щом внезапно разбереш,
с цвета неин на косата
листата есенни са днес.
Като витка от спирала,
като кръг заключен в кръг.
И без край, и без начало,
като песен на чекрък.
Като образ разгадан,
като зъбни колела
в мелницата на ума.
прав или изправян
|