|
НОСТАЛГИЯ за тавана на улица КАНАРЧЕ 15
*** РАБОТЕН ЕКЗЕМПЛЯР
Шон Блекуотър, представящ се при запознанство като Шмонти, реши след дълго двоумене, че ще се жертва. И ще настани на масичката до креслото си за размисъл и отмора клетката на новодошлия – елитният папагал с респектиращо родословие. Свитък, овързан с красива лилава панделка, издаден на името на Шайни фон Щофен. Решението не беше лесно. Отстъпване на територия, промяна на навици… Изстрадано решение, взето след вътрешна борба.
Постави се на негово място – рече си Шмонти. -
Най-тежката задача е да вземаш решения, когато последиците засягат някой друг. В случая имаше така да се каже конфликт на интереси.
А именно трябваше да вмести в малката си и тясна таванска мансарда разглезен според него поради знатния си произход папагал. Когото ти, наемателят на кокетна кутийка, си дръзнал да харесаш за домашен любимец. Който е баровец. Шмонти се постави на мястото на пернатото. Не какво да е, а със загладени пера. Ширило се при някой богат аристократ, ако се съди по родословието и по името. Защо ли предишният собственик го е продал? Неудобен въпрос. Шмонти реши, че ще научи по време на съжителството отговора.
А сега ще трябва да настани папагала, който заслужава най-доброто. Сега предстоеше трудната задача да наруши хармонията на многото предмети. Баланса на малкото боядисани в ярки цветове мебели. За да си запази свободата нервно да крачи из кабинета, когато нещата не вървят.
А трябва да действа бързо, затова – временно - ще премести до прозореца креслото. После ще мисли къде да го постави. За да се тръшне в него и да хване поредната тетрадка. Наричана кой знае защо дневник. Пишеше предимно вечер и нощем. Изписваше понякога, особено когато е ядосан, лист след лист.
Благодарение на случайността прописа сериозно опусите, които нарече изповеди на корабокрушенеца. Или писма до себе си. Намери в квартирата дъска с подходящи размери да си направи импровизирана масичка. Гладка дъска от светла дървесина, забравена от предишния наемател, художник. Чудно хубава дъска, изпръскана с разноцветни водни капчици акварел, които привличаха и галеха погледа. Шмонти се беше отказал да става живописец заради алергията си към маслени бои. Много, много отдавна. Причината бе друга, бедността и още нещо, но алергията от силни миризми също бе задоволителен – и верен - отговор на въпросите на любопитни съученици.
Сети се ни в клин ни в ръкав за далечния ден, в който случайно заприказваха в малкото квартално кафене с Фарт, който се натресе на масата му с голям черен сак. Винаги го беше подозирал, че върти съмнителни сделки. Но и през ум не му беше минавало, че Фарт върти далавери с предмети на изкуството, разбирай фалшификати.
- Най-важното е да го убедиш, че нещото е изкуство и ще му сгрява душата – заяви в края на внезапния изблик на откровение Фарт. И отвори черния сак, от който извади голяма грозна амфора от зеленикав мрамор. - Втори месец обработвам един тип, да купи тоя шедьовър. Това е хазарт, приятелю. Ти би ли поставил това на масата в хола? Дръж!
Шмонти насмалко не изпусна тежкия предмет, чиято грозота само от поглед го травмира. И изпита респект съм личността с артистична, но позанемарена външност. С дар слово и богато въображение, с настойчивост и целеустременост, за да трапоса на някакъв стиснат и инатчия бакалин лъщящата студена гира от мрамор, имитираща извадена от морските дълбини древна амфора.
- За мен е важен процесът – с нескрито задоволство заяви Фарт.
Казваше се Фарт и беше майстор според него да пробутва най-невероятни творби на „древното“ изкуството на балъци, които не знаят къде да си дяват парите. Твърде съмнително твърдение от страна на личност с артистична, но позанемарена външност. Дрехите му също не навяваха мисли за просперитет.
При това Фарт при следващата им бегла среща не само се направи на ударен за обещаната почерпка, но му поиска десетачка до някой ден. Която формулировка наведе Шмонти на мисълта, че ще по-разумно да забрави за парите си. Потънали в увисналия джоб на същото кафяво сако от велур, с което беше издокаран Фарт в онзи хладен есенен ден, в който седяха, пиеха кафе навън и някак ненадейно отвориха приказка за тайните на изкуството.
Тласък на разговора им за някои пазарни свойства на акварелите, колкото и да беше странно, бе даден от взаимното съзерцание на голяма локва, спомен за излелия се на сутринта пороен дъжд. Бистра като измитото небе локва, в която красиво се отразяваха пожълтелите листа на омърлушеното дърво до рехавата декоративна оградка, деляща терасата на малкото кафене от улицата.
Изведнъж Фарт каза, че акварелите не се котират. Само мазохистите рисували с водни бои. И с иронична усмивка допълни, че никой не да инвестира в нещо, което избелява и губи стойността си в парични знаци за ордата наследници.
- Не те съветвам да се занимаваш също така с пласирането на килими - рече той.
На Шмонти и през ум не би му минало в онези времена да се заеме с подобен бизнес, въпреки това смаяно попита:
- Защо?
Получи логичното обяснение, че който има волята да тъче килими, е загубен за каузата да стане мошеник.
- Човече, ако имаш търпението да изтъчеш килим, ти си загубен за каузата далавера - заяви Фарт. – Трудолюбивите и честни занаятчии нямат шанс при нас. Загубени са за каузата. Искат се други качества.
И тъй като Шмонти нямаше намерения да му става конкурент или съдружник на черния пазар, Фарт премина към въпроса почти по същество. И с вещината на спец му обясни колко е тънка работата с подправянето на килими. Персийски. Имал много ценна книжка и чел от нея по разните въпроси.
- Да не мислиш, че нашата работа е лесна? Разбира се, трябва преди всичко да умееш да омагьосаш клиента. А за това се иска да си малко нещо разказвач. Писател, ако ме разбираш какво искам да ти кажа? Не всички са лесни като тебе.
Шмонти го погледна изумено и си призна, че си има работа с печен познавач на неговата душа.
Продавали му бяха най-невероятни и най-излишни неща, това бе голата истина. Имаше цяла колекция – и помнеше всяка случка доколкото да се ядоса на себе си. Можеше да напише разказче за всяка дреболия, точила от скромния му бюджет.
Фантастично разказче, което би започвало така: Шмонти вървеше по улицата с усещането, че животът ще му поднесе чудесна изненада. Внезапно погледът му се спря на...
Следващото вече беше според зависи – отрудена възрастна жена, приседнала до малка масичка с … и така нататък до безкрайност.
Прочел бе някога трактат на древноизточен мъдрец, че парите трябва да се движат, защото така се множат. И се наблягаше колко е важно да преценяваш на кого даваш всеки грош.
- Защо да съм лесен?
- Защото ти не цениш парите. Който не ги цени, лесно се връзва. И лесно ги дава. И никога няма пари. Извинявай, ама не си интересен за професионалисти като мен.
Фарт помълча, погледна го с очевидно състрадание и му каза като на тежкоболен:
- Нищо, не се отчайвай. Обаче си щастливец. Много време ти остава за други кефчета. Не исках да те обидя. Нещата са прости. Удоволствието е да развържеш кесията на стиснат богаташ.
Помълча и допълни.
- За амфората какво да ти кажа… Два месеца омагьосвам един тип и днес ще ми кихне. За „антиката“. Утре ще те черпя, ако лапнишаранът не се отметне.
- Ами килимите?
- Тъкачеството не е за всеки. Освен това трябва да разбираш от естествени багрила. Инвестиции на пари и време. Налага се да ловиш бръмбари, при това, забележи, на Канарските острови... Или в Южна Америка...
Шмонти простодушно изтърси:
- Ама верно ли? Ти ходил ли си там?
- Не. И не смятам, че е голяма загуба. Виж когато стана богат съм решил да си купя остров.
- Защо?
- Задаваш ми твърде личен въпрос – каза Фарт. – Но ще ти отговоря. Само че забрави и не питай повече. Искам да умра на остров. На плажа, както си слушам вълните. До някоя дюна.
Бяха сами на масата, денят беше хладен, околните маси бяха празни, само на най-отдалечената седеше някакъв старец и четеше вестник.
Седяха двамата с Фарт и мълчаха. Мълчаха дълго.
После Фарт се извърна към Шмонти и го попита:
- Ти си сам, нали? Тогава е излишно да ти обяснявам някои неща. Истината е в това, да си подсигуриш остров, изгубен сред някой океан остров.
- За мен това не е проблем, ако имаш предвид това да се почувстваш изгубен сред някой океан – вметна Шмонти. Помежду им се възцари пълно разбирателство, възникнало от нищото. Споделиха си някаква тъга и на двамата им стана хубаво от което.
- А, иначе, за килимите... – след кратко мълчание небрежно се върна на темата събеседникът му, който погледна часовника си и тъй като си беше платил сметката, лекичко предърпа стола с чантата към себе си. – То е цяла сага, приятелю... Сага за безсмислените общо неща, които ти запълват живота, преди да легнеш при дюната... За да слушаш плискането на вълните... Само плискането на вълните...
Шмонти се пренесе за миг на малкия плаж, където през едно далечно лято прекарваше часове по същия начин. За да се върне обратно при думите:
- Как да ти обясня... Нали разбираш, бръмбарите, създадени за да имаш най-трайната и съвършена багра, са само част от цялата работа. Трябва да береш разни растения... Че и да разбираш от тях... Има го и момента стриване на кора... Да забравим за това. Ще тръгвам, имам уговорка за амфората – с доволна усмивка каза той.
- Трябвало е да станеш учен – каза Шмонти. – Сбъркал си призванието си.
- Писано ми било да пробутвам ментета предимно на задръстени еснафи. За това не се иска да си учен, а да имаш акъл. Друго си е да си в движение, да ги редиш нещата. Учен – никога.
- И аз като тебе – обади се Шмонти.
Фарт стана, взе тежката чанта и си каза така да се каже тронната реч:
- Предпочитам да си запълня времето с тъчене на килими и с търсене на балъка, който ще ми кихне за нещото, наужким протрито от задниците на номади... Ще му измисля за целта за какво са се молили преди някой-друг век... А не да преливам от пусто в празно в някой задръстен от прашасали книги архив. Ами то живота ти минал... Е, хайде, ще тръгвам.
Казаха си обичайните думи за довиждане, но се случи така, че повече не се засякоха. Понеже Шмонти реши да направи това, което направи, и се озова там, където беше изключено да си довършат приказката. Имаше да пита Фарт за няколко неща, както винаги със закъснение. Нищо, когато се върне обратно в света на хаоса ще го пита.
|
АПАГАЛСКА ИСТОРИЯ или [re: kkrekk]
