Шокиии, пропуснала съм цял един ден. С една дума едва сега влизам.
Тази сутрин кто съм се събудила рано, рано, ама като казвам рано, значи рано, в 4 без 20. Лежах, лежах и а да заспя, тц. Сън не идва. Викам си, то ясно, няма да се спи и в 4.30 станах. Ама знаеш ли колко спокойно ми беше, закуска, кафе, яваш, яваш. Гледам, имам доста време за тръгване на работа. Иначе, като си наглася алармата за 6.00, когато съм първа смяна, всичко на тъгъдък, закуска, кафе, често поглеждане към часовника дали имам време. Бързане и понякога,колкото бързам да не закъснея ,като стигна уличното платно и като се заредят едни редици от коли, от горе и от долу , стоиш и чакаш да се изредят всичките. Издебваш момента, когато колите са минали, а другите са на достатъчно голямо разстояние, пресичаш уличното платно на прибежки. Поглеждаш часа, пристигаш с 5 минути закъснение и си казваш - колите са виновни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите