Интересно мислене имаш. : )
Нахвърлям един кратък анализ. Първото - казвала съм и казвам, че ако някога изгубя емоциите си, огъня, живеца, ако се отдам на меланхолия и лутане, предпочитам да не съм жива. Винаги съм се възхищавала на хората, които горят, които не са безразлични, които поддържат и подклаждат пламъчетата в очите си. На днешно време все по-трудно е да видиш усмихнат и позитивен човек, човек, който не се е загубил в цинизъм и болнаво его, човек, който да може както да те разсмее, така и разплаче, човек, който провокира в теб емоцията да бъдеш жив.
А старото куче, може би все пак ще намери някой стопанин или човек, който да се грижи за него..т.е. на старини да осмисли живота му...или приятел, или някоя кучка.. Знам ли. Ама те не притежават може би Вярата и Надеждата, за тях всичко е сега.
Второто...Това е истинския живот. В него няма скука, безличие, вялост или обикновено делнично ежедневие. В истинския живот всичко е необикновено по силата на посланието си, по въздействие, по знаковост, по резултати...
..абсолютно съгласна. Наистина в живота всичко е някаква магия, макар, че много хора го приемат като даденост.
Възнамери НЕВЪОБРАЗИМОТО...добро послание, само че то всичко е невъобразимо..просто живота е такъв, каквото и въображение да имаш, пак така те възнамерява..чеее..понякога и въображението е безсилно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите