|
Бегай да четеш Кембълът, клонинг, и после се изказвай за съвременни автори. За жалост и Емо, като Виктор Пасков, с когото се познавам също лично от Софийски новини, по веремто на шефа, лека му пръст, баща на политолога Райчев, син на преподавателка от СУ, която също познавам лично, не се раждат всеки ден в България.
За сметка на това умират рано. Докато бездарниците в България обикновено векуват. Не смятам, че шестдесетака на Виктор Пасков е възраст, на която един талант трябва да напусне сцената.
Превеждах негова статия в София Прес - и това беше единственото нещо, което запомних като творческа задача. Останалото беше скука.
Споменът ми за него е хубав, непрекъснато се шегуваше, статията беше написана с много ведро чувство за хумор и с обич към изкуството, темата беше някакъв празник на българския цирк.
Познавах едно момче от трупата Братя Балкански, от него научих много неща за кухнята на цирковото изкуство. А в сградата, която опожариха, ходех да правя скици, докато учех в Националната художествена гимназия.
И за тези неща си поприказвахме с Виктор Пасков, който дойде лично да види как върви преводът на руски. Не за палежа на цирка, той предстоял бил тепърва.
Хубава сграда беше. Беше.
Казахме си, че вицът за кибрита с етикет еди-колко си години Български цирк е тъп. Обаче някои хора го взимали на сериозно.
Та така...
Нещо правиш опити, експерименти пак, клонинг - за може би трети пореден път преименуваш главния герой на пародията си - пак го кръсти Фишек, с ударение на И, много моля. Нищо общо с ФишЕк.
Защо ли се засмях?
По-скоро нещата са тъжни. А в откъса си пропуснал възловия момент.
За съдбата на гениите.
"Още навремето беше разбрал някои неща за изкуството. Разликата между гениите и занаятчиите. Едните правеха изкуство, защото не можеха да не го правят, другите го правеха само за пари. Което не пречеше на първите при късмет да изкарват пари. Това обаче беше и щастливо стечение на обстоятелствата. Намираше се кой да ги хвали и нещата с парите потръгваха.
Така че броят на големите гении беше почти нищожен. Те хранеха човечеството, покрай тях се препитаваха безброй изкуствоведи и търговци. И поне според Шмонти си беше нещастие да се родиш гений, защото докато си жив, не устройваш почти никого. Сети се за животописите, досиетата, на големи художници, провъзгласени за гении. Така излизаше, че не е най-доброто да се родиш гений.
И понеже тогава имаше чувството, че може да е гений, строго си забрани да търси така нареченото си призвание. Заповяда си да забрави за всякакви опити да осъществява някаква мисия. Заличи от съзнанието си – и продължи да заличава последователно – всяка мисъл да ощастливи човечеството с дарба. А той ги имаше няколко. Едната беше погребана с доста душевни терзания. Не искаше да си спомня за това, за да не си разваля настроението. За пропилените четири години. Четири години рисуване на грънци, драперии и изпаднали бабички и старци, изпращани от роднините да изкарат някоя-друга пара във вид на седящи неподвижно мумии.
Както и да го гледаше, нещата в стария му свят неизменно водеха до едно: живот за другите, при това да беше за един-двама, здраве му кажи. Другите правеха всичко, за да ти стъжнят живота и да те принудят да дадеш всичко от себе си. В случая с художниците – да им сътворят шедьоври. Големите творци, гениите, трябвало да живеят в мизерия.Да водят изцеждаща силите и здравето епична битка, която дава тласък на творчеството...
Благодаря, каза си тогава Шмонти. Запазете тази теория за себе си. Не желая да паразитирате върху едничкото, което имам.
Не искам да ми досаждате с исканията да творя за вас, за да имате какво да оставите на поколенията си. Така се раздели с голямата си мечта да стане художник и реши въпроса.
Предпочете да стане гений на оцеляването. И не сбърка, както се видя сега. И тук, ако се съди по цените, художниците не бяха богаташи, за разлика от вълшебниците, магьосниците и феите, гадателките и всички останали от бранша.
Научил си беше урока за парите, преподаден от Фарт. Станал беше разумен и разсъдителен.
Шмонти се върна в настоящото, което му се видя далеч по-поносимо от времената, в които беше изживял душевни бури във връзка със славата и творчеството. Сега не съжаляваше, че не стана художник. Можеше да се задоволи с рисуване на копия."
Поздрави с Turn the page
( Sons of Anarchy ) HD
R.I.P. За Кембълът и за Виктор Пасков с
The House of The Rising Sun - The White Buffalo
Подпис:
Редактирано от efir на 20.09.20 13:57.
|
FAQs [re: funy77]
