|
16 юни 2011г. Курило.
Преминавам да пиша в тази тетрадка. С изненада установявам, че е много комфортно да се пише в нея, ерго ще я ползвам за сглобяване на главите, защото в онази тетрадка стана точно като поток на съзнанието. Доволна съм обаче от начина, по който работя. Днес отметнах доста работа. Да, идеална за писане.
Персонажи:
Злият магьосник 1
Прототип Ал. Цанков
Александър Цанков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Цанков
български политик
Роден 29 юни 1879 г.
Оряхово, България
Починал 27 юли 1959 г. (80 г.)
Буенос Айрес, Аржентина
________________________________________
Националност България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Политика
Образование Софийски университет
Професия икономист
Партия БРСДП (ш.с.) (1903 – 1907)
Народен сговор (1921 – 1923)
Демократически сговор (1923 – 1932)
Народно социално движение (1932 – 1944)
Народен представител в:
XXI ОНС XXII ОНС XXIII ОНС XXIV ОНС XXV ОНС
Председател на НС
5 януари 1926 – 15 май 1930
21-ви министър-председател на България
9 юни 1923 – 4 януари 1926
Семейство
Съпруга Мария Цанкова
Деца Милка и Славка
Александър Цанков в Общомедия
Проф. Александър Цолов Цанко̀в е професор в Софийския университет, академик, български икономист, юрист и политик, водач на партия Демократически сговор, а по-късно на Народно социално движение.
Министър-председател на България в 41-вото (1923) и 42-рото (1923 – 1926) правителство. Председател на XXI (1926 – 1927) и XXII (1927 – 1930) Обикновено Народно събрание. Министър на народното просвещение (15 май 1930 – 29 юни 1931).
В сформираното след Деветоюнски преврат 1923 г. правителство, Цанков покровителства извънзаконни и престъпни действия, обяснявани пропагандно със защита на българската държава от метежи, атентати, въоръжени чети и подривна дейност на комунисти и земеделци. Управлението му организира отвличания, изтезания и многобройни убийства, което създава на Цанков прозвището „кръволок“ и „кървав професор“. Мнозина чуждестранни наблюдатели по това време определят властта на Цанков като „най-ужасното и безскрупулно правителство в Европа“.[1]
Съдържание
Биография
Роден в Оряхово, Александър Цанков завършва гимназия в Русе. Брат му Асен Цанков е виден деец на Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти). Учи право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1901 – 1904 г.) и икономика в Мюнхен, Бреслау/Вроцлав и Берлин (1904 – 1907 г.). През този период той членува в Българската работническа социалдемократическа партия, но през 1907 г. я напуска.
След завръщането си в България е чиновник в Българската народна банка и в Министерството на търговията и земеделието. От 1911 до 1923 г. преподава икономика в Софийския университет, а от 1920 г. е преподавател в Свободния университет за политически и стопански науки[2]
Макар че е възпитан в принципите на класическата германска либерална политическа икономия и в академичните си публикации се придържа към тях, с времето Цанков все повече се ориентира към етатизма. Работил по време на Първата световна война в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост, през 1919 година той признава някои проблеми в работата на тази институция, но като цяло одобрява засилената държавна намеса в икономиката, определя привържениците на възстановяването на довоенната свобода на пазара като „идеолози на отживелите вече времето си стопански системи“ и дори предрича възраждане на меркантилизма. Цанков се обявява за създаване на „върховен стопански комитет“, който да изготвя стопански планове, и за национализация на определени икономически сфери.
Той заявява, че „социализмът трябва да стане по необходимост малко буржоазен, а буржоазията, малко социалистическа“.[3]
В Демократическия сговор
Основни статии: Деветоюнски преврат и Демократически сговор
През 1921 г. Александър Цанков е сред основателите на Народния сговор. Той участва в подготовката на Деветоюнския преврат през 1923 г. и след него оглавява коалиционното правителството и Демократическия сговор.
Съставеното от Цанков правителство е коалиционно с ясно изградени цели за успокояване на напрегнатата политическа обстановка. В него влизат представители от целия политически спектър – от либерали до широки социалисти. Задачата на новото правителство е да управлява до към месец август на същата 1923 година, за когато първоначално са насрочени избори за ново ОНС, които наистина са проведени през октомври.[4]
При неговото управление избухват Юнското и вдъхновеното от Комунистическия интернационал Септемврийско въстание от 1923 г. По време на Септемврийското въстание от страна на военни, полицейски и паравоенни части (т.нар. „шпицкоманди“) са извършени зверства срещу пленени въстаници и мирно население от въстаналите райони. В потушаването на въстанието в Пиринска Македония участват и дейци на Вътрешната македонска революционна организация.[5]
В опита си да се справи с „болшевистко-комунистическата опасност“, през януари 1924 г. правителството прокарва Закон за защита на държавата, с който се обявяват за незаконни всички организации, които си поставят за цел насилствено вземане на властта.[6] През април същата година с решение на Върховния касационен съд са разтурени БКП и свързаните с нея Партия на труда, Общ работнически синдикален съюз и Български комунистически младежки съюз.
С външния министър Атанас Буров, 1929 година
През 1925 г. от крайно настроени дейци на БКП първо е убит на 14 април 1925 г. героят от войните и народен представител от Демократическия сговор ген. Константин Георгиев, а след това е извършен атентат в църквата Света Неделя – загиват 134 души, а около 500 са ранени – сред тях е и Александър Цанков.[7]
Тези терористични събития от непознат тогава за света мащаб са последвани от репресивни мерки от страна на правителството, включващи масови убийства без съд и присъда на комунисти и други политически опоненти. По време на априлските събития през 1925 г. след атентата в черквата „Св. Неделя“ правителството погазва гражданските свободи и започва репресии срещу политическите си опоненти и някои от противопоставящите му се интелектуалци. От агенти на властта са извършени многобройни среднощни отвличания, изтезания и убийства, някои от които направо на улицата. Повечето от тези деяния не са признати от правителството, то ги приписва на така наречените „неотговорни фактори“. Всъщност, „неотговорните фактори“ представляват екзекуторски групи запасни офицери, полицаи и дейци на ВМРО, от които най-известна е тази на кап. Кочо Стоянов и капитан Цвятко Николов-Черния капитан. Групите действат по пряката заповед на генерал Иван Вълков.[8] Ползват се с подкрепата на правителството – използват за убийствата сградите на Обществена безопасност, военни поделения, полицейски участъци, за хайките ползват инвентар на държавно финансиране. За погребването на труповете в Илиянския форт се използват редови военнослужещи.
Сред жертвите на „белия терор“ са и дейците на изкуството Гео Милев, Сергей Румянцев, Христо Ясенов, Йосиф Хербст.
Репресивните действия на правителството на Цанков водят до активизирането в редица части на страната на „червения терор“ – паравоенни чети от анархисти, комунисти и леви земеделци. Сред по-известните им ръководители са Митьо Ганев, Васил Попов-Героя и Тинко Симов. Антиправителствените чети извършват нападения срещу служители на властта. Извършен е и опит за покушение срещу цар Борис III в прохода Арабаконак. Според едни историци, действията на четите са въоръжена съпротива срещу правителството, а според други са сходни с разбойничество.[9] Година-две след създаването си, четите са разбити или разпуснати.
В своя реч след „априлските събития“ в 1925 той заявява: " Аз отговарям само на въпроса: запазихме ли държавата? Да!
Аз съжалявам за жертвите, които се дадоха, но нас не ни смущава никоя сянка. Ние сме чисти в своята съвест. Нас и историята ще оправдае." [10]
Във външнополитически план, правителството на Цанков е в практическа изолация. Съседните балкански държави и покровителстващите ги Велики сили се опасяват, че то ще се стреми към реваншистка политика. Югославската армия се съсредоточава на границата с България, Югославия дава убежище на бягащите от репресиите комунисти и земеделци. Цанков признава сключената от Стамболийски Нишка спогодба в опит да намали напрежението, но Белград продължава да дава подкрепа за нелегалната българска опозиция.
Лондонски и парижки банки отказват да дадат заем за стабилизиране на изтощената от войната България.
Близки връзки Цанков демонстрира единствено с режима на Мусолини в Италия. Мусолини лично обещава да сътрудничи при облекчаването на репарационните плащания по Ньойския договор.
Цанков има съществен принос за успешното ликвидиране на гръцката агресия над България през есента на 1925 г. По време на т. нар. Петрички инцидент, войските на ръководената от диктатора Теодорос Пангалос Гърция нахлуват в Петрички окръг и окупират десет села. Съпротива е решено да оказват четите на ВМРО и местни доброволци-милиционери. Редовната българска войска не се намесва по нареждане на военния министър генерал Иван Вълков, а само изчаква на позиции северно от град Петрич. Цанков и Вълков се обръщат към Обществото на народите, което предупреждава и двете страни да прекратят бойните действия и изпраща военните аташета на Франция, Великобритания и Италия да следят гръцкото изтегляне. Гърция е осъдена в Обществото на народите да изплати на България обезщетение от 30 милиона лева.
Оставка и създаване на НСД
Разпадът на коалицията, водена от Цанков, започва още след Септемврийското въстание – тогава я напускат привържениците на Малинов и БРСДП (ш.с.). През есента на 1925 година недоволството от силното напрежение в страната нараства и срещу Александър Цанков се обявяват както вътрешнопартийната опозиция, водена от Андрей Ляпчев и Атанас Буров, така и други влиятелни кръгове, поддържащи правителството – цар Борис III, ВМРО, групата на военните около генерал Иван Вълков.[11] Опирайки се на членове на кабинета като Иван Русев и Христо Калфов, Цанков се опитва да предотврати промяна на правителството, но не получава подкрепата на армията.[12]
На 4-ти януари 1926 г. Александър Цанков е принуден да подаде оставка от премиерския пост под натиска на умереното крило в Демократическия сговор.[13] Той е председател на парламента до 1930 г., а до края на управлението на Демократическия сговор – министър на просветата. През 1932 г. се отделя от Демократическия сговор и основава Народно социално движение, което е забранено, заедно с останалите политически партии, през 1934 г.
Емблема на НСД
Народното социално движение възприема организационната структура и идеи на италианските фашисти, но след идването на Адолф Хитлер на власт в Германия (януари 1933 г.) се преориентира към германския националсоциализъм. Ратува за силна „надпартийна власт“, за решаващата роля на „водача“, за активната намеса на държавата в стопанския и социалния живот, за намаляване ролята на парламента в държавното управление и др.
Историкът Николай Поппетров сочи, че НСД симпатизира на италианския фашизъм и националсоциализма, въпреки декларираната нужда за създаване на „наше собствено чисто българско движение“.[14]
Цанков обаче се обявява категорично против „расовата теория“ [15] и активно участва в спасяването на българските евреи, като се присъединява към Димитър Пешев и подписва[15] заедно с него и още 41 депутати от проправителственото мнозинство петицията парламентарен протест и я внасят в Народното събрание за да осуетят депортацията. По-късно и под силен натиск някои се отказват от подписите си, но не и Цанков.[16] В парламента той най-активно протестира в защита на Димитър Пешев когато след петицията е снет като подпредседател на НС.[17]
Емиграция
След съставянето на правителството на Константин Муравиев на 2 септември 1944 г. Ал. Цанков емигрира със семейството си. Той се установява във Виена, където на 16 септември формира антикомунистическото Българско национално правителство в изгнание, подкрепяно от Нацистка Германия. Първоначалното му седалище е в хотел „Империал“ във Виена, а след февруари 1945 – в селцето Алтаусзе, Щирия в Австрийските Алпи.
За покровителстване на формирования, извършващи гонения и убийства на привърженици на обявената извън закона БКП, на 1 февруари 1945 Цанков е осъден задочно на смърт, 5 милиона лева глоба и конфискация на цялото имущество от т.нар. Народен съд.[18] Цанков не бива обвинен за „Предателство и шпионство“ по чл. 109 и 110 от Наказателния закон, действащ с изменения и допълнения още от 1896 г., за което наистина може да му се търси отговорност, след като минава на страната на Германия, на която правителството на Муравиев обявява война ден преди да бъде свалено при Деветосептемврийския преврат. Съден, както и Димитър Пешев и още 20 от подписалите петицията за спасяване на евреите депутати,[15][19] за покровителства на престъпления, включително „гонения срещу евреите“.[20][21]
При разгрома на Германия Александър Цанков се предава на американската армия и е изпратен в лагер за чужденци. Американската администрация провежда разследване за дейността му през войната и го освобождава, отказвайки да го предаде на българските власти.[22].[23]
През 1948 г. Александър Цанков заминава за Буенос Айрес, Аржентина, където остава до края на живота си.[24] В изгнание живее скромно, поддържан от децата си и пише две мемоарни книги – „България в бурно време“ и „Моето време“, които след 1990 г. са издадени в България. Цанков е привърженик на консолидирането на политическата емиграция около Симеон Сакскобургготски и през 1955 година се среща в тази връзка с Йоанна Българска в Мадрид.[25] Умира на 27 юли 1959 г. в Буенос Айрес.
Присъдата му от Народния съд е отменена с Решение № 243 на Върховния съд на РБ, а отнетото му на 16 ноември 1944 научно звание „академик“ е възстановено посмъртно на 16 октомври 1991 г.
Семейство
Александър Цанков е женен за Мария Урумова Цанкова, имат две дъщери: Милка и Славка Цанкови.
Братът на Александър Цанков, Петър, има една дъщеря и трима синове, от които Цанко Цанков е водещ диригент от времето между двете войни и ректор на Националната музикална академия, а Асен Цанков е четирикратен шампион на България по тенис и един от първите български олимпийци, участвали на зимни олимпийски игри, впоследствие и музикален деец.
Син на Асен Цанков е музикантът от „Щурците“ Петър Цанков.
Библиография
• Македонският въпрос и Балканският съюз (1906)
• Войната на народите. Икономическа студия (1916)
• Нашите икономически интереси на Дунава и на морето (1917)
• Последствия от войната (1919)
• Акционерното дело в странство и у нас (1925; в съавторство)
• Политическа икономия (1931)
• Капитализъм и комунизъм (1933)
• Моята програма (1938)
• Трите стопански системи. Капитализъм, комунизъм и националсоциализъм (1942)
• България в бурно време – спомени (1998), ISBN 978-954-733-070-2
• Моето време. Мемоари, Александър Цанков (2002), ISBN 978-954-733-288-1
Бележки
His premiership was marked by deep internal struggles with the Bulgarian Communist Party, which Tsankov repressed mercilessly, declaring martial law and outlawing the Communists in 1925 following an attempt on Tsar Boris's life and a bomb attack on the St Nedelya Cathedral.[2] His actions led to Comintern denouncing the government as a "victorious Bulgarian fascist clique", whilst he later turned his attentions on the Agrarian Peoples Union[clarification needed], who were also suppressed, albeit less ferociously[4]
https://en.wikipedia.org/wiki/St_Nedelya_Church_assault
https://fr.wikipedia.org/wiki/Konstantin_Georgiev
Теодорос Пангалос
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Теодорос Пангалос
Министър на външните работи
на Гърция
Мандат 22 януари 1996 – 18 февруари 1999
Министър-председател
Костас Симитис
Заместник министър-председател
на Гърция
Мандат 6 октомври 2009 – 17 май 2012
Министър-председател
Георгиос Папандреу-младши, Лукас Пападимос
Лични данни
Роден 17 август 1938 г. (82 г.)
Елевсина, Кралство Гърция
Полит. партия ПАСОК
Подпис
Теодорос Пангалос в Общомедия
Теодорос Пангалос (на гръцки: не е чете в дира), е гръцки политик, висш ръководител на партията ПАСОК, бивш министър на външните работи и вицепремиер, дългогодишен депутат в гръцкия парламент.
Биографични данни
ТЕОДОРОС ПАНГАЛОС Е ВНУК НА ГЕНЕРАЛ ТЕОДОРОС ПАНГАЛОС, ДИКТАТОР И МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ГЪРЦИЯ ПРЕЗ 1925-1926 г.
Пангалос започва кариерата си като левичар. През 1964 г. се кандидатира за кандидат-депутат от Единната демократична левица (ЕДА). Член на Гръцката комунистическа партия и влиза в нейния Централен комитет.
След 1974 г. преминава в ПАСОК и през 1981 г. за пръв път влиза в парламента. Заема различни правителствени постове. През 1996-1999 е външен министър, но е принуден да подаде оставка поради скандала със залавянето на Абдула Йоджалан.
През 2009-2012 е вицепремиер в правителствата на ПАСОК и в коалиционния кабинет на Лукас Пападимос.
Петрички инцидент
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петрички инцидент
Информация
Период 19 октомври – 29 октомври 1925 г.
Място Петричко, България
Резултат дипломатическа победа за България
Страни в конфликта
Гърция
България
ВМРО
Сили
VІ дивизия погранична стража, милиции
Жертви и загуби
120 19
Петрички инцидент в Общомедия
Петричкият инцидент (на гръцки: не се чете в дира) е граничен конфликт между България и Гърция от 1925 година. След убийство на гръцки войник гръцки части нахлуват на българска територия и окупират 10 български села. Конфликтът е успешно разрешен от Обществото на народите.
Гърция е заклеймена като агресор от Обществото на народите и наказана да заплати на България 30 милиона лева като обезщетение за щетите от материален и морален характер, тъй като според комисията заповяданото от гръцкото правителство нахлуване в българската територия не е имало достатъчно основания. От тази сума 1 милион и 200 хиляди са дадени на онези петричани, които взимат участие при отбраната на града. НО ТЕ СЕ ОТКАЗВАТ ОТ ЛИЧНОТО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ И ДАРЯВАТ ПАРИТЕ за построяването на сграда на Петричката непълна смесена гимназия, която дотогава се помещава в частната къща на Атанас Маджаров. Строителството започва в началото на 1926 година. Парите свършват, без да е завършена сградата. Тогава петричани се самооблагат. Тютюнопроизводителите отделят по един лев на килограм тютюн, а служителите – по една или повече месечна заплата в зависимост от сумата, която получават. През есента на 1929 година новата сграда на Петричката гимназия отваря врати. На следващата 1930 година общинското ръководство определя улицата, която огражда южната страна на гимназията, да се казва „22 октомври“ – денят, в който жителите на Петрич не допускат гръцките нашественици до своя град.
Дипломатическият провал на Гърция в Петричкия инцидент се отразява тежко на репутацията на генерал Пангалос и той губи изборите.[8]
На 31 октомври 1937 година по повод 25-ата годишнина от освобождението на Петрич от османска власт, в града е открит паметникът „Загинали за родината“. Върху една от мемориалните му паметни плочи са изписани имената и на загиналите петричани в събитията от есента на 1925 година.
----------------------------------------------
Може да го кръстя Ал, за второто име не знам. Този ще е най могъщият – едноличен магьосник, останалите ще са нещо като пешки, които той мести. Магьосник от старата гвардия. Заел железни позиции в най-богатото и стабилно кралство. Победил могъщ маг от съседно кралство, след което присвоил голяма част от покрай една сделка парите уж вноска в бюджета във вид на злато. Покрай някакъв бунт. Външността – ясна. Типът обаче много си пада по постановките – представя се я за изкукуригал маг, я за някакъв наивен глупак. Действа твърде подмолно, обича да използва подставени лица. Манияк на картите – обожава числото 11 и числото 16. Освен това има манията, че е най-великия финансист. Пише дневници със симпатическо мастило. Затова често записите му са объркани. И това е причината записите му да са объркани – това е единственото му слабо място. Той има и друго слабо място – графоман е. Обаче не знае езици. Той ползва преводачи във всяко от кралствата, защото езиците не му се удават. И понеже го гони параноята да не му хванат спатиите, сменя преводачите като носни кърпи.
Важно е да преценя в кое кралство да го заселя. Изобщо в тази връзка, като попрочетох записките си досега, виждам, че съм очертала една нелоша интрига. Моят магьосник ще трябва да организира някои неща, за да черпи Сила. Например, той ще стигне до извода, че му трябва много силна ясновидка, която той да наложи на пазара. Защо ще прибегне до ясновидския апарат?
Ами защото тези, ясновидките, имат клиенти от всички съсловия, до техните услуги ще прибягват дори вещиците, дори хора от кралското семейство, какво остава за придворните и за всички останали. И така, той първо решава да си осигури една ясновидка в света, в кралството, в което остава, а после разбира, че тази работа трябва да се разрасне, че не му стига само една, а са му нужни по една поне за всяко кралство, за да може да направлява съдбините на света.
Може да имам една цяла глава, която е пародия на конкурс за възлагане на обществена магьосническа поръчка. Из кралствата ще има много желаещи да заемат длъжността ясновидка. Какви ще са преимуществата? Мнозина ще пренебрегнат текста, който ще прочетат в кристалното кълбо, в който текст ще има скрита уловка. Между другото засега кралствата ми са седем на брой: две скрити лимонки (прототипи са визиите ми, старите, за Албания и Швейцария), дома и 4 прототипа на лудниците, в които съм била. Поради която причина всяка от ясновидките ще трябва да приеме непременното условие да бачка по един-единствен ден в седмицата.
И той така ще нагласи работите, че ще се направи график, с работно време всеки ден, като направи мрежа от проследяващи кълба, за да е в течение на ясновидския сеанс и за да може да дава указания на работещите какво да казват на съответните клиенти. Може и така да се организира работата, че работещите в мрежата при по-специални случаи да пристигат при него, за да обсъдят положението на 4 очи, като всеки избран да пророкува бъдещето има ранга на търговец и своя сергия на пазара.
Към който гледат прозорците на седалището на Великия маг. Не знам всъщност на колко и на какви кръговрати да е той. Не върви да е много стар, напротив. Ще го променя – той ще е маг в силата си. Около 40 години по човешките мерки. И всъщност не знам дали той самият отлично да не знае 7 езика, но да се прави на ударен и незнаещ и да не си прави гаргара с тъпунгерите-преводачи. Всъщност много по-гадно и подмолно ще е той да знае езиците, но да се прави на невеж. Това е един от номерата му, с които излиза, за да прецака конкуренцията. При всеки случай си намира повод да протака под претекст, че не знае езици.
И тъй като ми се очерта една напълно нова и интересна фабула за първата книга от първата тетрадка, тук смятам да нахвърлям някои неща, които моето мозъче ще обработва и ще им намира мястото. Сигурна, съм, че измежду плявата неизбежно ще има и достатъчно мънички съкровища. Важното е да се вкарам в тая реалност. Важното е да натрупам материал. Така че моят Велик маг…
Всъщност моя Велик маг някак ми е жал да го превръщам в Ал. нека имам друг един зъл сив маг – незабележимо човече, шпионин, сив кардинал, който непрекъснато да се опитва да прецака великия маг, непрекъснато да плете интриги и да прави заговори. Така че общо взето при 7 кралства трябва да имам поне няколко магьосници, кралете едно на ръка и прочее.
Манастирите, духовната власт- тях къде да ги наблъскам? Няма да ги кръстя манастири – ще имам една обител, в която ще се извършва езотерично обучение, по-скоро зомбиране. Нещо ми се мержелее като някакво огледално отражение на зидаромазачеството. Но би било непредвидливо от моя страна да се докосвам дори до тези хора, които могат да бъдат повече от опасни.
По-скоро ще е някакво място за усамотение, където ще се отдават на медитация, където ще се изучават разни култове, да речем, този към котките и котараците, за който ще има цял трактат. Там ще се бистрят съдбините на света от гледна точка на тоталния морал, на чистата етика… Не знам какво ще бъде това… някаква наистина закрита общност, в която ще преподават хора, загрижени за правилността на живота, постъпките… А може би всяко от кралствата да си има своя обител, като във всяко кралство да си има своя религиозна доктрина.
Сега не е зле да се сетя за някои безумно тъпи суеверия, които могат да бъдат трансформирани в култ.
1) да не ти мине котка път;
2) не се връщай, след като вече тръгнеш нанякъде;
3) ако се върнеш, завърти се три пъти обратно на часовниковата стрелка;
4) не минавай под стълб като чатал, с формата на буквата А;
5) не се къпи докато си зает с нещо важно като явяване на изпит, да речем;
6) култ към младостта
Като казах култ към младостта, в тези кралства въпросният култ ще е разпространен повсеместно. Този култ ще е страхотен бич – именно затова, в името на прословутата младост и този култ ще се вихрят всички интриги в кралствата.
Имам предвид идиотското положение, че младостта започва да се превръща в самоцел. А проклетите цифри, бележещи датата на раждане и вписани в тайните анали от един момент нататък започват да се превръщат в истински бич. Да, в истински бич.
Мога да вкарам там например като най-тежко наказание присъдата на челото или на ръката да се жигосват цифрите на прословутото ЕГН. Като магьосничката откачалка Одмазда (срб. Отмъщение) реши да си фрасне сама такъв печат на челото, след като успее доста от изгубените кръговрати.
Изобщо култът към младостта от един момент нататък се всмуква в кръвта, в мозъка на всички жители на този свят. Които ще живеят под сянката на дамгата, страхувайки се най-много от това да се разберат магическите цифри. Между другото тази тема е изключително благодатна и придава привкуса на време. Всички се суетят да пестят време, да си връщат кръговрати, ако щеш – да крадат кръговрати – и някак голяма част от тях ще се превърнат в малки пионки, не изживяващи живота си, а хващащи се за цифрите.
Смятам, че тази ЦИФРОВИЗАЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО и за неговото унифициране е бичът на нашето време. В контактите тук дори най-ужасяващият и гнусен навик е обсъждането на възрастта, годините, цифрите. Като погледнеш и цялата световна литература, задължително се акцентира върху възрастта. ВЪЗРАСТТА – НАЙ-ВЕЛИКИЯ КЛАСИФИКАТОР.
Не гледаш външността – гледаш бръчките и прочее. Всъщност този мит е най-разрушителният. Въпросът е по какъв начин ще се предава. Защото засега е ясно обаче в тия кралства няма телевизия и всички останали „екстри” за втълпяване в мозъците на прословутата максима? Оставям си този въпрос за домашно, да видим как ще го мъдри МОЗЪКЪТ, СИНОНИМ НА СВЕЩЕНИЯ ГРААЛ.
Всъщност кражбата на кръговрати до какво ще води? Защото да ни откраднат от времето по пътя на обикновената логика излиза да е нещо като смъкване на години. Така че въпросът е по-скоро до какво води една кражба на време. НАЙ-УЖАСНОТО Е ДА ТИ ОТКРАДНАТ ВРЕМЕТО, КОГАТО ТИ СИ ТИ.
ВСЪЩНОСТ КРАДЕ ТИ СЕ НАЙ-ЦЕННОТО.
Времето.
Изпращат си разни подляри, които започват да те занимават с несъществени неща или те забъркват в интриги, или ти дават най-доброжелателно разни съвети, които те отклоняват от твоя си път.
Какво още за култа към младостта? Да речем, тук, на земята, човек към 15 години се намира в обхвата на така наречената младост. Що е младост? Наистина -. Що е младост?
6) чадър в къщата не се отваря
7) ако те засърбят ръцете, на пари
8) в петък, 13, не се излиза
9) на празник не се работи домакинска работа
10) ако зашиваш дреха, която носиш, трябва да имаш между зъбите червен конец
11) чанта на земята е на бедност
12) ако сядаш на ъгъл, ще те искат от две места
13) ако те заметат – няма да се ожениш
14) в понеделник не се тръгва с влак или с кораб
15) защото връщането не било сигурно
16) в понеделник не се давали пари на заем
17) на маса не се танцувало, защото мъжът ти щял да бъде пияница
18) ако изпуснеш предмет, докато говориш, значи лъжеш
19) уроки, лоши очи – направо цял култ!
Веднага ми хрумна, че в едно от кралствата ще превалира култът за сядане на ъгъл – в цялото кралство няма такива маси и по този повод се откриват заведения, тайни, нещо като казината, в които се ходи тайно срещу заплащане.
Може тук да се направи префасониране на култа, нещо от сорта: който седне на ъгъл няма да си има съзаклятник или съдружник. Трябва да включа и „малцинствата” – кралство на феминистките и прочее. Кралство на ЛГТП движението, разбира се много замаскирано.
Мисля си, че за разлика от другите фентъзита, при мен активно участие в съдбините ще вземе простолюдието. Пълно е с разни фентъзита, в които се разправя само за крале и кралици като фактори – в моето фантъзи искам ролята, главната, да е на обикновените хора.
Също като в моята теза за петата колона ще бъде. Да речем отровител-гостилничар или доносник-гостилничар. Разбира се това няма да бъде разгърнато специално, а според зависи. Защото когато само крале и прочее… В това отношение много ценни примери ми дава масовката на пазара, да речем, от книгата за разузнавачите.
20 юни 2011г. (написано горе на тефтера, не е ясно записът от 19 кога преминава в 20 април)
Много щателно трябва да направя проверка на поверията за огледалата. Защо не направя култ за огледалния свят? В онази чешка книга имаше доста за историята на огледалата. Хайде да се върна към историята на обикновените предмети.
Да речем, към тази на дамските украшения – обеците. Много жалко, че тази книга изчезна някъде. Там имаше много за историята. Ще я потърся внимателно в Младост. Трябва да е там някъде. Освен това ценното бяха съветите към колекционерите как да не се хванат на въдицата и да не закупят някой фалшификат.
Както гледам работата, няма никак да ми е лесно. Но продължавам да си мисля какви неща трябва да прочета и да намеря, за да си направя справка. Сещам се, че една от функциите на гоблените била да служат като завеси, както и да подобрят топлоизолацията. Много жалко, че ми изчезна книгата! Защото се сещам, че там беше направен отличен разбор на произхода на мебелите, да речем, какво остава за различните украшения. (открадната е от жалкари- 2020г.)
Това е ясно, това го използвах в книгата за сънищата. Сега не е зле да помисля какво да използвам , какво ще влиза в отделните кралства.
Да понарисувам релеф и пейзажи. Замислих се за книгата, гнусното фентъзи, приличащо на мъртвородно, това на Илайджа Джауит. Работата е там, че като тръгна да пиша нещата тръгват в съвсем различна посока. Това ще е може би опит да напиша собствената си биография в приказна форма. Не е зле да прочета сборниците с приказки, като извадя няколко шедьовъра като този с килимарството. Просто трябва да пиша и да карам напред, това е.
04.07. 2011 г. (какви са тия дати, ебати? Горе пише 21 юни? Може би щото в Младост І преписвах и пишех в различни тетрадки).
Защо книгата е мъртвородена ли? Книгата на Елена Павова, Лени Кинг, Илайджа Джауит, афала и т.н. Ами защото от самото начало си личи, че всичко е измислено, изсмукано от пръстите. Никаква емоция няма дори. Книгата е изцяло конструирана. Без житейски материал. Суха и куха книга. Направо ти се повръща от всичко.
В този смисъл това фентъзи на авторката, издадено от бившия ми издател Ендър, не се сещам името на авторката, беше Сузи май, там пък беше просто една приказна история, вярно чудесно разказана, но някак оставаш с пръст в уста.
Трябва да се направи нещо стойностно наистина. Да изстискам плявата от собственото си битие и да вместя някои мигове, живи, там.
21. юни
1 глава:
Представяне на Великия маг БОСНЪР, загрижен за статуквото, което общо взето от баланс на действащите сили се е изродило в застой. Той самият по някакъв начин се е окопал, заел е възлови позиции. Но… Губи се тръпката.
Животът е станал твърде предсказуем, твърде осигурен откъм блага и прочее. Магът изпитва скука, а скуката според него е извор на старост.
Той се ядосва също така от тъпоумния конкурс за продажба на замъка, своето родово имение (следва кратко описание на живописните околности с бавно влачещата водите си река, моста, на който стои пазачът – черния рицар, пазителя на моста, с когото магът в детството си е обичал да се събеседва и под чието влияние е станал леко меланхоличен), за което умело е пуснал слуха, че в него има няколко скривалища с ценни книги и най-вече дневници. За тези дневници магът с доволна усмивка си казва, че такава съвършена дезинформация е оставил, че като нищо е готов да помогне на купувачите чрез подставени лица да открият въпросните…
И така, това е един обикновен ден на Великия маг, който е леко изнервен поради това, че му се е наложило да плати 10 леводора на черния охранен котарак, заел позиции пред двореца на техни величества.
Все пак настроението му се оправя, защото като бонус е получил от въпросния котарак инфото, че Техни Величества вече отсега започват да съставят списъка с добродетелите и дарбите на избраника на тяхната дъщеря принцеса Виолетка. И понеже съставянето на този списък, а най-вече неговото одобряване са дело на 12 Орисници, великият маг се плясва по челото, защото е забравил за срещата с най-голямата гаднярка между Орисниците за инструктаж.
Тази обикновено се включва като черна станция, обаче всичките й гадни прогнози вече са познати до болка. И това е една от причините да е адски скучно в света на приказките. Освен всичко останало кралските двойки си знаели урока вече, така че в дворците им всички стаи са прегледани, повечето са заключени, съответно всички инструменти, остри и режещи, като вретена, са унищожени и изгорени, като преди навършването на пълнолетие за женене стражниците минават отново и правят инвентаризация, а откритите в дворците слугини, превърнали се в злобни бабички, се изхвърлят оттам, след връчването на репарации.
По принцип в дворците се правят няколко „чистки” за неблагонадеждни елементи сред обслужващия персонал. Защото Злата Орисница, канена с добрите си посестрими, е внасяла някои иновации и вече е бил прилаган сценарият, с предлагане на биле за сън, и прочее мръсни номера, за които ще науча от приказките, които ще попрочета.
Хрумва ми, да речем, подаването на бъдещата Кралица на книга с приказки, може и някои други извращенийца. Може би ще е в зависимост от култа на младостта в съответното кралство. Така или иначе принцовете все така ще имат задължението да целуват спящи красавици.
Между другото иновацията може да бъде в това, че принцесата да е страшна бърборана, която не си затваря устата. Може и това да е идейката за пророчество, хрумнала на Великия маг за срещата със Злата Орисница.
Изобщо мислите му ще са най-обикновени.
И така, магът прави чрез бла-бла връзка със злата Орисница, която пък от своя страна му споделя, някои свои затруднения от сорта, че е поканена да стане Орисница на дете, за което не може да измисли нищо лошо, а пък посестримите й са вдигнали ръце, защото детето по рождение е надарено с безчет дарби, като главната е чувството за хумор.
Така че в практиката им това е БЕЗПРЕЦЕДЕНТЕН СЛУЧАЙ. Всички те са вдигнали ръце и дори мислят да се откажат от участие в скромното тържество. Защото това чувство за хумор е дарба, способна да променя всяко заклинание. Точното наименование е: непредсказуемо дете.
Магът прави грешката да й каже, че нейните кахъри са бели. Намеква й, че има далеч по-важни проблеми за решаване. Но именно в един момент на проблясък решава, че ЧУВСТВОТО ЗА ХУМОР Е СКРИТИЯТ КОЗ…
И се упътва при Орисницата за конфиденциален разговор, в който ще направи всичко, за да я убеди, че печелившата иновация във вълнуващия него заплетен случай е да дари прословутата наследничка на трона с чувство за хумор.
Аргументът му е, че е настанала голяма скука и досада, предсказуемост навред. Във всички кралства и е време да се внесе свежа струя. Иначе неизбежно ще дойде грозното остаряване. И никакви кражби на кръговрати няма за помогнат никому да се домогне до наградата на върховния култ – младостта…
Значи тук е редно може би да се спомене, че култът към окото и свойството на привържениците към тоя култ и свойството им да имат поразяващ поглед. Вписвам това и при видовете суеверия, макар че аз донякъде споделям възгледите относно лошите очи или хората, които ти действат зле.
Сега си мисля за Орисниците. Не е лошо те да бъдат превърнати в нещо като обособен орган. Дали да не им направя една колегия? Защото като си помисли човек, има безчет системи, базиращи се на гледане и на насочване към бъдещето, базиращи се на рождената дата.
Като погледне човек, именно датата на раждане става нещо като пусков механизъм и влиза в така наречените хороскопи. Тук си отбелязвам, че е много наложително да намеря прочита на думата хороскоп. Откъде произтича, какво означава.
Но да се върна на мага. На първа глава. И така магът тръгва за срещата със злата Орисница, като тръгва там, отплеснал се в мисли, по повод внезапно зародилата се у него идея, че единственият начин да се започне с някакви промени е свързан с внасянето на разнообразие в начините за гадаене.
Като той по принцип е недоволен от хода на събитията и копнее да се домогне до кормилото на властта, където се е окопала цяла компания вълшебници, занимаващи се единствено с преразпределение на богатствата и нехаещи за това, че следите на ОСТАРЯВАНЕТО стават все по-видими и неумолими. Някакъв такъв завършек ми се очертава. А сега ще медитирам над това коя именно ще бъде следващата глава. Дали няма да е за момиченцето, обикновеното? Но тогава ще е редно Орисницата да цитира раждането й и безпрецедентната случка с отказа на всички орисници да дадат прогнози.
КАК ДА РАЗБИЯ НА МОЛЕКУЛИ МОДЕЛА ЗА САМОПРОГРАМИРАНЕ ЧРЕЗ ХОРОСКОП?
Как мечтая да покажа пълното безсмислие на този модел. Не знам как ще стане, но ще го направя.
Първа глава е горе-долу готова.
Магьосникът ще тръгне за срещата, като пътьом ще си блъска главата как да направи така, че в блатния застой да бъде хвърлен камък, който да разбие статуквото. В кралството, в което пребивава, върховният култ ще е култът към младостта.
Допълнение
Вчера ми хрумна, че трябва да направя НЕЩО КАТО ПРЕГЛЕД НА СВОЙСТВАТА НА СТАРОСТТА, НА ПРИЗНАЦИТЕ ЗА СТАРОСТ.
КОИ СА ПРИЗНАЦИТЕ ВСЪЩНОСТ? Нали на свой гръб изпитах всички „екстри” на тази възраст. Външните промени – това ясно. Парадоксът е, че колкото по-бързо вървят външните промени, толкова повече се забавя вътрешният живот. Какво се получава когато остаряваш?
Изгубване на поглед за природата – не виждаш, не забелязваш обикновените неща като небе, облаци, птици, цветя, нюанси, направо се движиш през нещо като мъгла. Губи се остротата на възприятията.
Друга характерна черта е обездвижването, преставаш да търсиш нови маршрути, да речем. Ако трябва да отидеш някъде избираш един и същи познат до болка маршрут, само и само да можеш да го караш на автопилот, да не мислиш и да не внимаваш.
Не искаш нищо повече от една безопасност. Когато старееш се получава парадоксът, че лудо засядаш тук и сега, което обаче няма общо с дзен и дао.
Ти просто ставаш като камък, легнал на тинестото дъно. Преставаш да бъдеш себе си.
Бавно и сигурно всичко затъва в забрава. Забравяш всичко второстепенно според твоето ниво на развитие.
МНОГО СЕ ГОВОРИ ЗА УСЕЩАНИЯТА след смъртта, за върналите се от ръба на отвъдното хора. Които сякаш придобивали второ дихание и започвали да живеят много по-различно отпреди.
Мисля си, че нямам никакво желание да придобивам този опит. Ето, сега, в дневниците го правя същото, и виждам колко малко са скъпоценните камъчета, колко много е плявата. Най-ярките спомени са свързани с природата. Обожавам природата. Имам близките си хора. И природата. Това е всичко.
Нямам никакво желание в момента да пиша приказката. Нямам муза, както се казва. През ума ми мина идеята да заселя Зароченец в някакъв лагер, от който той да избяга, втрещен от изпълненията на съзаклятничката си.
И като го засиля в пустинята той да вземе да ми стане фундаменталист. И тоя същия да се види, да речем, на някакъв пазар с кралицата ала Р-я (има реален прототип, но това е тайна), тръгнала по благотворителни задачи. И да стане заварката. Пък апетитната булчица, гледачката на карти, да остане с пръст в устата и да се заеме с правене на интриги и гадни номера, вбесена, че е изгубила своята жадувана плячка. Какво племе да заселя в пустинята?
Сциентологът Хърбърт е гепил готината идея за пустинята, червеите и прочее… сега се сетих за онои страхотен сън, в който вървя през една пустиня и затъвам в пясъка – и изведнъж пред очите ми се появяват невероятни цветя, изниква оазис с най-невероятни и красиви цветя.
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=poetry&Number=531389&page=0&view=collapsed&sb=5
Тоест аморфната структура на книгата все още си остава аморфна.
В онази тетрадка съм започнала да записвам малките предмети, които много обичах като малка: китайско настенно килимче с пейзаж и криволичеща между пагодите пътека, по която обичах да се разхождам. Да,, това ми беше любимото занимание, аз лежах на леглото и стъпвах на тази пътека, аз вървях между тези дървета покрай къщичките със странни покриви. Сега се сещам, че много ми допадаше това, че пътеката беше празна – нямаше никакви хора.
Художникът, китаец, изтъкал пътеката очевидно е бил самотник, който не случайно е опразнил любимия си пейзаж от хора, а и несъмнено е вложил, беше вложил много любов, обожание някакво към това късче земя, нищо общо с комунистически Китай, нищо общо, така че неговото въображение и обич са ме водили и мен по тази пътека. Едно от любимите ми занимания бяха тези разходки.
Слагах длан на килимчето, още усещам грапавината, и галех картината. Имаше и рекичка, местността беше хълмиста, къщичките бяха кацнали по тези зелени хълмове със странните дървета, същите като миниатюрните бонзай дървета, и най-обичах отсечката с малкото мостче, минавах по мостчето с удоволствие, а после разходката можеше и да приключи.
Това пътуване на татко до Китай и донесените оттам изящни, невероятно топли и прекрасни предмети, радост за допира, за докосването като нищо са ме приобщили към дао и дзен на невръстни години. Ако може да се говори за религия, това е. Съзерцателното светоусещане, начина на мислене, приемам, че съм дете на Япония или Китай, освен че съм славянско създание с кръвта на няколко народа в жилите си. Сега се сещам, че освен руското, украинското и българското се говореше за някакви гръцки изцепки, в далечното минало, че и полски елементи. Баба ми е дъщеря на свещеник, а тяхното малко дворянско гнездо, били са дворяни, сега е в Полша, че и фамилията й е полска – Лазуркевич.
Така че ОБЪРКАНА РАБОТА, МЕЛЕЗ, ТОВА СЪМ АЗ.
Връщам се на предметите: картички с вложени в тях изработени от фина оцветена с изключителен финес копринена хартия изображения на източни божества. Лицата им. Това бяха портрети. Жалко, всичко това изчезна някак странно, може би при пренасянето от Овча купел. Ние с Вовата непрекъснато си деляхме и преразпределяхме тези картички, деляхме си ги, мирно и кротко, но всеки от нас сменяше приоритетите.
Правеше ни удоволствие да ги разглеждаме и седяхме с тестето, и – на ти на тебе това божество, а на мен ми дай твоето. Стъкленото топче, в което беше вградено разцъфнало червено цвете – не нашенско, приличаше по нещо на еделвайс, като цвете звезда. Топчето пък беше благодат да го стискаш в ръка, ставаше топло и усещането за защитеност с този объл предмет в ръка беше невероятно.
По този повод държа на усещането си, че наистина светът е изтъкан от енергии, фини енергии и що се отнася до ръчно изработените предмети, те носят и отпечатък на майстора, който ги е създал. Това трябва сполучливо да бъде казано или подсказано. Ако има някаква „магия”, това е магията.
Зеленото стъклено яйце, което не беше китайско, подариха ми го в Харков – бабата на глезения Альоша, единствено дете, за жалост е станал наркоман, след като първо е минал през алкохолизма. Той имаше страшно много играчки, а в бюфета им – страшно много малки фигурки, какво ли не, като най-много ми приковаваха погледа стъклените яйца, така че ми подариха това.
И първо много беше приятно да го държиш в ръка, а второто – да гледаш през него и да виждаш света зелен, на зелени ромбчета. Това яйце е от малкото неща, които оцеляха. Имаше и седем слончета, миниатюрни слончета от китайски порцелан – те едно по едно си заминаха, няма ги. Седем бяха. Сега разбирам откъде ми е харесването на числото седем. Очевидно тия седем слончета са оказали пагубно влияние върху крехката ми детска психика;)) Вярвах, че носят щастие.
И те са си го носили, крехкото щастие от фин порцелан. Много точно е това. Щастието е нещо крехко и трябва да се пази. То е субстанция от най-фин китайски порцелан. Какво още? Фигурка от същия порцелан на мъничка балерина с розова пачка като пяна. Какво нещо е, мисля си сега, вече като преписвам, от какво необятно значение е малкия свят, който те заобикаля. Изгубиш ли този мъничък свят, не го ли попиваш с всички сетива, не го ли цениш и не се ли наслаждаваш на всеки елемент от този мъничък свят, слончетата си тръгват. Тръгват си.
тя няма да го направи [re: pishmangreek]
Автор funy77 ()
10.05.18 21:54
в качеството си на преследваща шизофреничка - автор на бележката, ще го направя аз, за да докажа, че не е фейк и за да се успокои и тя, и вие тука, че това ми е първия и последния постинг в този клуб и в клубовете като цяло"
До: NUT
Оставени: 10.05.18 18:34
за бившата приятелка, и шизофренията.
и едно скорошно изказване за преследване, полиглот и т.н.
Нека ти обясня, NUT, защо те "преследвах" като "сезонно насекомо" (цитирам те от оплакването ти към врабец май през 2012 г. - тогава беше "тормозена" за последен път в този клуб, казах ти, че те зачерквам от кръга на познатите си заради бившия, нещо такова, сега ще обясня подробно какъв е бил случаят, явно ти имаш нужда от разяснения) - заради поученията ти пред бившето ми гадже (дошло е при тебе да иска пари на заем, мерси за парите за цигари) как щяло да се развива заболяването ми (естествено, според теб шизофрения, ти си светила на лекарите и всичко знаеш, как...) за която лекция как да ме гледа бившия и че съм опасна за себе си и околните впоследствие ми сподели в кръчмата, където дъщеря ми ви беше поканила и вас с нутчо да празнуваме абитуриентския й бал. Сума ти време ми говори как си го "съветвала". И още тогава ми се изясни, че явно много разбираш от психиатрия и в частност от шизофрения (продължаваш да ми поставяш тая диагноза, макар че бъркаш, но за това после).
Всичко тук:
Профил за efir
Email
Име efir
Вид потребител freelancer
Всичко мнения 111
Web страница http://www.facebook.com/KRECHI77
Занимание (професия) преводач
Хоби (Мossad, ФСБ, СІА, ГРУ, FBI, ДАНС ect. fen n 1)
Местонахождение
Биография
ICQ номер
Регистриран на 07.04.15 04:05
Добави в бележника си | Покажи всички мнения на потребителя
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=oryviq&Number=1954860080&page=&view=&sb=&part=
Тема Клубове Публикувано
Re: Smith&Wesson
Оръжия
27.08.20 08:22
Re: About Led Zeppelin
Led Zeppelin
26.08.20 22:27
Re: “КалашТелеКом” предлага...
Оръжия
26.08.20 21:26
Re: Някой може ли да ми даде данни за ...
Оръжия
26.08.20 21:22
Re: Нещо Ново
Геймъри
26.08.20 16:20
PPS
Тероризъм
26.08.20 15:11
Eric is saved - AND YOU?
Тероризъм
26.08.20 14:53
Re: Evil Nuclear plant files hack -see my FB page
Тероризъм
26.08.20 14:24
Evil Nuclear plant files hack - what is this?
Тероризъм
26.08.20 11:46
Re: Доносникът и нощта
Поезия
25.08.20 23:30
Re: яко данъци, копелета,
Данъци
25.08.20 23:24
Re: опрощаване стари задължения
Данъци
25.08.20 23:23
Re: Защо да плащам данъци след като...........
Данъци
25.08.20 23:15
Re: тест
Макро
25.08.20 23:14
Re: Ще успее ли Путин да спазари
Тероризъм
25.08.20 23:06
Re: Вицове за Linux
Linux
25.08.20 23:01
Re: Саможив човек в колектив
Съвети
25.08.20 22:47
Re: "Хората от Оз" (печеливши)
Театър, Опера, Балет
25.08.20 22:44
Re: политика икономика
Закона за ел. търговия?!
25.08.20 22:39
Re: честно си признавам
Алкохолно зависими
25.08.20 22:38
Избрано
Re: Smith&Wesson [re: vehtiya]
Автор efir (freelancer)
Публикувано 27.08.20 08:22 Отговор на мнението
0:52 / 7:51
S&W M&P Shield 9mm - Would I Really Bet My Life On This Pistol?
Yes! I Would I Really Bet My Life On S&W M&P Shield
Do You like it, bro?
I know Your answer - YES! I Like it!
Музикален поздрав за тези, които ми липсват от клуб Оръжия, слушам и аз това в момента
МУЗЫКА НА РАЙОН *Сборник для Пацанов * МУЗЫКА ДЛЯ ДУШИ
off-topic
Асоциальная сеть "Мизантроп". Сотни тысяч аккаунтов, опции "добавить в друзья" нет в принципе.
потвърждавам, че funy77 е мой псевдоним
http://www.facebook.com/KRECHI77[/url]
MAD MAX
NUT (ot ada) - въпросната шизофреничка funy77- след този ми пост...се позна...
пп
Боже, пази ме от приятелите, от враговете имам акъл да се опазя.
Редактирано от efir на 27.08.20 11:59.
|
какво ще кажете за този проект?