ПРИТЧА ЗА ЛЮБОВНИЦАТА НА МИРОН

Видях как в полунощ се появи Червенокосата
и влезе
в ковачницата на Мирон.

Не ми повярваха мъжете, ала един от тях изрече:
- Момче,
пази се от любовницата на Мирон.

А може би това не бе любовницата на Мирон,
която през оная нощ ми каза:
- Ела,
изпий любовния ми стон.

И аз изпих греховната наслада.

Кълна се - бе от пламък нейната душа,
и любехме се чак до сутринта:
бях млад,
Червенокосата бе също млада.

Стопи се споменът и го покри забравата.

И ето -
тя отново се яви - видение от младостта,
в нощта срещу разпети петък.
Гореше в стаята ми свещ
и с пламъка се сливаше червенокосата й сянка.
Попитах я: - Защо дойде?
Тя нито дума не изрече -
остави шепа кръв и пепел
на масата,
върху която гореше призрачно свещта.

Аз знам -
Червенокосата е още там, в ковачницата,
и се оглежда в огледалото си сребърно.
Тя чака мен.
Тя чака теб.
Тя чака някого от нас -
и в час неясен го отвежда.

Косите й са огненочервени.
Косите й са огненочервени.

прав или изправян