|
|
| Тема |
 българинът живее и умира като глава на пирон... |
|
| Автор |
Nerv (still standing) |
|
| Публикувано | 25.08.18 21:07 |
|
|
|
+++
...Над още тръпната ни плът
сред скъпи вещи
студени свещници скърбят
за топли свещи.
+++
26-август-1931г. РД
+++
ПРОЛОГ
Така - пред себе си: Иван съм - българин,
на два етажа съм - с таван и зимници;
под бряста - в спомена - тълпа от дългове:
с торба - за Цветница, с чувал - за Сирница.
Това - по описа, е вик, разбира се,
е само предговор, е нещо уводно:
едно разгряване - да вдигна гирите
над всички уреди, над всички уроди.
Така - за себе си: поет съм български,
по дух - без жителство, в развод с иконите;
написах някога: "Тъй както с въглена,
така и с думата не става комкане."
Това - по градуса, е вик, разбира се,
е само предговор, е нещо уводно:
едно разгряване - да хвърля гирите
по всички уреди, по всички уроди.
Назад - през седмици, през кратки възрасти,
живеят картички - добри, ухилени;
по тях - там някакви, издигат възгласи,
а всъщност - дъвчат си, навярно пилешко.
Съвсем болезнено: насън - по пощата,
изпращам славеи на таласъмите -
надежда някаква: да свършат нощите,
да срещна себе си в едно разсъмване.
прав или изправянРедактирано от Nerv на 25.08.18 22:41.
| |
| |
| 
|
|
