Ей, лято! Намали малко жегата, че сили не ни останаха!

От Салгари съм чел май само Черният Корсар. Имаше една много хубава поредица приключенски романи в издание или библиотека «Отечество». Любимта ми от там беше «Приключенията на Незнайко» от Николай Носов. Помня още някои неща от нея, може би защото после я четох и на децата.

Много се радвам, че си пуснала тема. Не че ще се напълни с мнения, макар че кой знае? И да отговориш на Таня_с_разредка в темата ми за Другия! Става дума за една хахава книжка, нито за деца нито за възрастни сухари. Аве, за хаховелници като нас.

Въпросите ти са доста реторични, мисля. От една страна - често повтарям, че «Всички четем умни книги, но не сме еднакво умни.» От друга страна всяко нещо влияе. Грубо сравнение, но не съвсем погрешно ще е да съпоставим четенето и възприятието на всякакво изкуство от нас и как това ни влияе с ефектът върху здравето и външния ни вид от храната, която поглъшаме и физическата ни активност (в случая с четенето това би било - времето, което отделяме за самостоятелни размисли и главоблъсканици). Ако прекалим с МакДоналдс (пък има и къде-къде по-лошо) и не спортуваме/ танцуваме/ не се движим достаъчно, т.е., ако не се замисляме над прочетеното, съзерцаваното от нас и пр., - вероятно в един момент няма да ни се понрави резултата. Или на околните ни.

В едно обаче съм почти сигурен, че сравнението ми не работи. Когато сме преситени от тежка и несмилаема храна - диетичният режим и понякога пълният глад, без подправки без сол - помагат и дори са единственото решение. Но ако оставим душата и мозъка без истории, без музика, без картини..., олко ли ще издържи, пък и едва ли е здравословно.

прав или изправян