Ще го прочета на спокойствие, защото сега в офиса не става...
ноо наистина образа на жената не може да влезе в рамка, говоря от опит. Ето сега съм Зима /даже вчера го пуснах това в Споделено/, но имам стихчета и като знойно лято и като тиха есен и буна пролет.
Доста време ми отне на мен като жена, да приема всики тези образи...но те правят цялото.
В литературата ми е интересно когато авторка развива образ на жена, т.е. жена на жена. При мъжете автори съм забелязала, че там наистина е в рамка...може би защото нямат женската психология, не знам. : )
Имам доста стихчета, мои, където съм се опитала да пресъздам тези образи по отделно, защото те наистина са много противоречиви помежду си, но съжителстват заедно. Идея си нямаш колко е богат емоционалният свят на жената и тя се чувства много нещастна, когато някой се опита да и го отнеме. : )