У нас (в България) Унамуно има издадени 3 тома с философски есета (В нета, ако броим това по-горе, към което дадох линк, може да се намерят работите му само на чужд език.) Напоследък издадоха много негови новели и разкази, но за съжаление тези старите есета ги нямам. Купих си единствено «Детсвото на Дон Кихот». По-нататък, ако имам време и воля ще препиша един разказ шедьовър от там (като отделна тема.) Дотогава

Ето нещо (на мен инетерсно), което съм превеждал преди време:

Мигел де Унамуно из „Жажда за безсмъртие“

... Преди всичко, нека си припомним още веднъж – и това няма да е за последно,  думите на Спиноза, че всяко същество се стреми да

пребъде в себе си, и че точно този устрем, постулирайки времева неизчерпаемост е неговата реална същност, и че душата, посредством 

изтънчени, понякога изчистени и открояващи се идеи, а понякога по-смътно копнее и съзнава безпределността си. 

(Етика, част III., Теореми VI-X) 



Принципно, не е възможно да се възприемаме като несъществуващи и няма сила способна да накара съзнанието да си представи

абсолютната липса на съзнание, своето собствено о-нищОжване* (анихилация). Нека когато читателят е напълно буден опита да си 

представи в какво състояние се намира душата му по време на дълбок сън. Опитайте да си запълните съзнанието, с представата за 

не-съзнание и ще разберете, че това е невъзможно. Напрежението, понасяно докато опитвате, причинява възможно най-мъчително 

замайване. Ние, не можем да си се представим не-съществуващи. 



Видимата вселена, вселената създадена от инстинкта на самосъхранение изведнъж става прекалено тясна за мен. Тя е сякаш кафез, 

където душата ми е о(т)граничена и напразно разранява криле, опитвайки се да излети на свобода през решетките. Недостигът на 

въздух вътре ме задушава. Още, още и винаги още повече. Аз искам да съм аз, но да бъда и други - без да спирам да бъда аз. Да

се слея с сеобхватната цялост на всички неща, видими и невидими, да се разширя в космическия безкрай, да се разпространя във 

вечността на времето. Да не пребъдеш всичко и винаги, е все едно да те няма въобще – Оставете ме да си бъда самият себе си,

цялостно и за винаги! А да съм си цялостен, означава да съм същевременно и всички други. Или всичко или нищо! 



Всичко или нищо! А навярно и допълнителният смисъл, който може да се открие в Шекспировото „Да бъдеш или не“, или частта от 

„Кориолан“ ,където за него (Кай Марций после Кориолан) се казва: „За да бъде бог, му трябва само малко безсмъртие“

(прев. В.П. в оригинал - "He wants nothing of a god but eternity")

Безсмъртие, безсмъртие! -  това е върховното желание! Жаждата за безсмъртие е това, което хората назовават любов, 

а тоз който падне в бой за любов той не умира, а вечнее - посредсвом възлюбения си. (В буквален и по-правилен превод:

 „който обича някой друг, желае да се обезсмърти чрез него“). Нищо, което не е вечно не е истинско.



През незапомнени времена, стенания излизащи от най задушевни глъбини на световните поети, пресъздават видението на изтичащия живот

– от „човек е сянка, видяна насън“ на Пиндар(1) До „животът е един сън, неживян“ на на Калдерон“(2), и 

„Направени сме ний от сънища и сън отвред обгръща тоз кратък наш живот! на Шекспир(3). 

Последният стих е дори по-трагичен от този на Калдерон, защото, докато кастилецът заявява само, че животът ни е сън, но не и че 

ние собствено(мозъчно) го сънуваме, англичанинът претворява самите нас в сън. Сън, който сънува сънища...