Сетих се за селянина, като четох това, сигурен съм, че той щеше да се изкефи на стила и да го пофали... :(
Иначе ако под стари български думи имаш предвид турцизми - да, има.
Мен някакси така и не успя да ме грабне тази тематика. Представям си го селския живот - пасеш овце, бачкаш на нивата (ползвайки инструменти като диканя и т.н.), правиш секс с красива жена - демек (стара българска дума) по-беличка и с по-малко мустаки от останалите жени и броиш колко деца ще ти народи. Драмата обикновено е покрай това на кого (още) е пристанала въпросната жена, колко са децата и колко от тях са оцелели (и колко от оцелелите са се пропили), неминуемо се намесват сюжетни врътки като изнасилвания, нелечими болести като грип, от които човек се поминва от сабахлем до ракиено време и подобни врътки и превратности на житието и битието... Чат пат някой овластен - бирник, полицай (заптие), чорбаджия или друг символ на социалното неравенство идва и ти взима овцете, разболява те, обладава те, изнасилва жена ти (дъщеря ти/ сестра ти) или тя му пристава и т.н. се завърта кръговрата на тежкия живот по родопите...
Та както казах - така и не успя да ми стане интересно това... Последно четох на Дан Симънс - не ми стана любима, но ми допадна като цяло. Разказва се за телепат, чиято съпруга (също телепат) умира и той постепенно пропада и във вътрешния и във външния свят. Написана по модел на Дантевия "Ад", се занимава с въпросната телепатия и особеностите свързани с нея, с философския идеализъм, според който създаваме света около себе си с мислите си, тежко е намесена квантовата механика, фрактални теории и всичко това покрай сюжет на гангстери, самолети, лунапаркове, зловещи дами-психопати, риболов и незрящи и глухи деца-аутисти.
Дет се вика на хубав традиционен български от родопите - нерде Калуньо и Гюла, нерде фрактали, телепатия и квантова механика...
От друга страна овцете са си овце - тежката реалност, докато телепатката си се редуцира до патка - измишльотина нЕква, далечна на българската реалност, където програмистите стават овчари, а учителите боравят с диканята почти толкова умело, колкото с маркера (пардон - тебешира)...
Но както и да е, от новите бг книги ми се щеше да прочета "Да пробудиш драконче", но и там някакси началото ме отблъсна с този опит да се направи поклон на традиционния "родопски" стил...
|