Казваш, че хората са се наситили на нета и вече търсят живите контакти - трудно мога да се съглася с това... С навлизането на "умните" телефони, хората вече висят във фейсбук или туитър по всяко време. Не знам за изследване, което да пита хората колко време прекарват в интернет, но субективното ми впечатление е, че повече, много повече отколкото през 2005 и безкрайно повече отколкото през 95та. Иначе броя хора с достъп до интернет без всякакво съмнение е драматично по-висок сега, отколкото примерно е бил през 1999та година, когато започнаха тези клубове. Естествено има и по-голям избор и според мен точно това е причината да не се пише тук - има по-добри алтернативи. Имам във фейсбук някои познати от тези клубове и впечатлението ми е, че който е бил активен в клубовете, си е активен и във фейсбук - на стената на една позната всеки ден стават поне по няколко дискусии с коментари минимум 15-20, обикновено над 30, нерядко и над 100. Това като имаш предвид, че в тези клубове тема над 100 мнения съвсем не често срещана (освен ако няма някакъв конфликт). Та накратко - според мен потребността на хората да общуват по този начин се задоволява много по-добре от други среди в момента, среди където няма тролове и можеш сам да контролираш в голяма степен участниците в темата си.

Що се отнася до интереси и до говорене - това с любопитството си е до характер, до време, до настроение... На живо можеш да говориш за книги с човек, който се интересува от книги, но рядко хората се интересуват от един и същ жанр и ако 2ма заговорят за нещо, което ги интересува, много често други се чувстват изключени от разговора и им е неприятно. В този смисъл в клубове, групи и т.н. е по-неангажиращо. Аз чета (всъщност слушам) основно фантастика. Говоря си само с един приятел за фантастика, защото от една страна той чете много, от друга харесва фантастика :) Но ето днес научих на практика от фейсбук, че имало крайно популярен влогър на име Емил Конрад, който бил издал книга, която предизвикала опашки. Е, аз никога не съм ходил на представяния на книги - като казваш, че литературата е индивидуално изживяване, за мен в това отношение е точно така - нищо не ми носи едно представяне, не знам как изглеждат (или как са изглеждали) любимите ми автори (примерно Хайнлайн) и не бих отишъл да ги гледам или да събирам автографи от тях в книжарница, дори да беше възможно - искам да чета книгите им :) Но това си опира до характер, предпочитания... Хората, които обичат да ходят на представяния, четения и т.н. по никакъв начин не се ограничават от това заради интернет - напротив, много хора са се запознали, организирали, дори направили издателства покрай тези клубове - все пак хулите, буквите, може би и други тръгнаха точно от тук. Виртуалното пространство разширява по лесен и неангажиращ начин непосредствената среда на човек и ако има желание не е никакъв проблем това общуване да се прехвърли в реалността.

От там и причината този тип клубове да са мъртви - хората в тези клубове, които все още търсят някакъв контакт извън обичайната си среда, се промениха като "профил" и новият профил се интересува от други теми. Хората, които се интересуват от тези теми, се ориентираха към специализирани форуми/сайтове като споменатите по-горе. Клубовете тук не "остаряха" хубаво - тръпката от анонимността и липсата на авторитарен контрол се загуби с вкарването на задължителни модератори (които в момента са основните потребители може би), от друга страна не се достигна до по-пълно разкриване на потребителите, каквото има във фейсбук, където е много трудно да намериш потребил с псевдоним, а дори те почти винаги си имат снимка и можеш горе-долу да разбереш примерно какво работят и т.н. (липсата на тази информация по някаква причина яде редица от сегашните потребители). Понеже софтуерът е оставен на практика на самотек от сигурно повече от 10 години, форматът не се разви заедно с интернет и хората се ориентираха към други среда. Все пак форматът на клубовете/форумите си имаше чар и може би все още има - вероятно затова и ти си тук. Мен например ме привличаше това, че мога примерно да пусна авторски текст и да получа откровени мнения без да трябва да отговарям на тъпи въпроси и коментари от типа "оо аа ама ти пишеш" или примерно да получавам нежеални оценки/мнения какво би трябвало и какво не би трябвало да правя с живота си. Определено ми се струва, че и други пишещи хора, някои от които към момента се изживяват като култур-трегери, издали по няколко книги, също са търсили непредубедената оценка на свои анонимни текстове.

Извинявай, отплеснах се и доста дълго се получи, но сега като ги пиша тези неща, наистина ми се ще да си намеря някоя фейсбук група или форум за фантастика може би, която да не е толкова тясно специализирана, че да е от фенско-гийкски тип, а в нея да влизат по-широк кръг от умни хора, както беше преди време тук.