|
|
има една доста разработена група във фб, която се казва "какво четеш...", та покрай нея се подсетих за някои стари, но златни книги, които прелистих пак. Приятно е. По пътя на Керуак така и не я прочетох, но до там, където стигнах, беше интересна
— Искам да се оженя за някое момиче — признах им, — та да си почива душата ми с нея, докато и двамата стареем. Не може вечно да продължаваме така — да се мятаме неистово насам-натам. Трябва да стигнем някъде, да намерим нещо.
— Стига бе, човек — отсече Дийн, — от години те слушам да говориш за този твой дом и брак и всичките тези чудесни неща за душата ти.
Veritatem dies aperit
|
| |
|
|
|