|
- Бабо, бабо, ставай! Нали ми обеща днес да купим елха. Ще закъснеем. Дядо Коледа е впрегнал шейната и тръгнал към нас. Както ми разказа, той идва от много далеч, но елените препускали по – бързо от вятъра и шейната с подараците ще пристигне тук, пък ние не сме готови. Няма елха. Къде ще остави подаръците?
•- Ех, че си припряна – пъргава! Има време. Хайде, приготви се! Измий си очите, облечи си дебелата – бялата фланелка, че вън е много студено, закусваш и тръгваме.
•Снежинка е галената внучка на баба Станка. Нали името й започва с нейната буква, пък и като че ли в нейните очи се оглежда тя, такава на 5 години – засмяна, буйна. Но какво да мисли, какво може да направи с мизерната си учителска пенсия! Сега на всичко отгоре и елха. Дъщерята без работа (с две висши образования), зетят и той се помами по чужбински печалби и втори месец вече от него ни кост, ни вест, а братчето на Снежка, по – малко от нея, и то „Баба ла“. Дано намери някое клонче...
• Хваната за полата на баба, подскача внучката. Тя е щастлива, не знае мъката на баба си, като я гледа с продънени обувки. Ако не беше тази елха...
• Взеха я... Малко поочукана, едното й клонче увиснало като крило на ранена птичка, но най – хубавата елха...
• Прибраха се вкъщи. До вечерта с миналогодишните украшения, памук по „игличките“, разноцветни свещички по клонките и елхичката на красавицата от бабините приказки. Съседът, както и предните години, заметнат с червената покривка от масата и бялата брада от пухкав памук, изигра коронната си роля на Дядо Коледа. Подаде лъскавите кутии с подаръците – но какво ли може да има вътре? В едната – кукличка, в другата – топка, всичко за скромни левчета.
• Тържеството продължи. Снежка и елхичката, накичена като булка, радваха сърцата на баба и мама.
•- Снеже, вие много си приличате с елхичката и двете сте толкова хубави, я изиграй един балет.
• Без да чака друга покана, тя започна да подскача, да се върти около елхичката, огряна от запалените свещи, хвана я за увисналото клонче и аха да я събори. Радостта и игрите умориха малкото дете и то с усмивка заспа в прегръдките на баба.
• От Коледа до Нова година Снежка беше все около елхичката – натруфена със звезда на върха, само дето едното клонче остана тъжно да виси – нали заради него вместо три дадоха два лева.
• Отсеченото дръвче започна да съхне. Игличките – листа започнаха да се ронят по пода...
•- Мамо, виж там, докато спят децата, прибери свещичките и другата окраса и изхвърли елхата. Замърсява. Иглите й се ронят. Ти знаеш как – и тичайки към асансъора, хлопва вратата.
•- Лесно ти е на тебе, а какво да кажа на детето, че то живее с нея като сестриче – говори вече сама на себе си баба Станка.
• Не бе чудо...
•- Бабо, къде е елхичката? – търка пухчетата – очички Снежка.
• И започна дългата бабина приказка. Как, докато са спели, вълшебникът Дядо Коледа дошъл и взел елхичката, защото на нея й е душно в стаята, нейните сълзички – иглички почнали да капят. Тя иска да отиде в гората при своите дружки. Тя е родена там и там може да живее, пък ти стани, та да отидем на пазара. Дошли са обувки (втора употреба), имало и детски като за теб...
•- Трудно проумя Снежка това, което каза баба й. Но как да прежали елхичката? Та тя беше толкова хубава. Всички й се радваха. Тя пълнеше сърцата на всички с нещо много хубаво – топло...
• Тръгнаха пак баба и внучка, но ... минавайки край контейнера за смет...
•- Бабо, бабо! Елхичката – виж, бабо...
|
Елхичката
