Глупости не ща да слушам. Бях пределно ясен и ако искаше, щеше да ме разбереш. Ти си оставаш в плен на абстракциите. Няма "природа", няма "човек", няма дори "Бог". Това са просто думи, чрез които ипостазираме определени измерения, свойства или модуси на личността - тази или онази безкрайно конкретна тварна или нетварна (т.е. божествена) личност. Защото и "просто личност", разбира се не съществува. Има този, онзи или онази, които отразяват Тях. Те са Трима, но всеки Един от Тях е Един-Единствен. Както казва Владимир Лоски - единственото общо между Отец, Син и Светия Дух е, че нямат нищо общо. Именно по Техния образ и ние сме така безкрайно своеобразни и единични, но винаги заедно в езика. Иманентният троичен етос на езика поразява със своята самоочевидност в системата на граматическите лица - Аз, Ти, Той (Ние) и Те (Той, Тя, То). Догматът е догмат, защото издържа на проверката - както на естествения разум, така и на съвестта. Но да, Откровението затова е откровение, защото се дава. Ние можем само или да признаем самоочевидната му истинност, или да се откажем от мисленето въобще. Да се откажем от езика, от общуването с други хора, които по подобие на Троицата постоянно нещо ни откровяват и ни тласкат към развитие. В тази връзка еволюция в оня класически безбожен смисъл не съществува. Тя е и строго немислима. Онтологически погледнато, несъвършенството като такова е винаги вторично. Като всяко от-рицание, като всяко от-ражение, като всяко из-влечение, като всяка абстракция. Като всеки образ спрямо Първообраза си.

Опитваш се да ме баламосаш с всевъзможни препратки, но то е само защото истината не ти е така скъпа, както самочувствието. И за да го нараня съвсем, ще ти кажа, че се казва "кеносис", а не "ксенозис". Все пак адмирации за опита да се информираш за толкова много неща за толкова кратко време. Ясно е, че не си глупав човек. Все пак за твое допълнително сведение, ще напомня, че западната философия се самоуби с Витгенщайн, който за пред безмозъчните си колеги просто преоткри съвършено самоочевидното - че хората сами се оплитат в абстракции. Дори екзистенциализмът си остава в блатантно безмозъчното русло на тотализиращото високоабстрактно мислене, както отбелязва Левинас в своята задочна критика срещу откачения фашист Хайдегер.
Неслучайно от философия на езика дойде крахът на философията като такава. Разковничето е в Езика. В началото бе Словото. Всичко в този живот, в този свят отобразява мултиипостасното (т.е. многоличностно) общение, породено от домостроителния говор на Троицата.
Християнската версия за света е единствената изчерпателна цялостна и вътрешнонепротиворечива версия за света. Самото й отрицание е свързано с частично ослепяване и обезумяване.

Редактирано от latschistein на 17.02.14 16:28.