Отец не е сам, защото има Сина Си и Духа Си, Които са Личности като Него и Всеки Един от Тях, тъкмо защото е Себе Си, е неотмислим от Другите Двама. "Бог" наричаме това извечно съобщество на Тримата. Неслучайно в езика имаме три лица. Монадизирането, т.е. уеднаквяването е абстрахиране, мислено извличане, отчуждаване и привиждане, ипостазиране на това съобщество като нещо, което съществува само по себе си, а не като нещо, което се прави отвътре, т.е. като обща за някого енергия, като взаимодействие на личностите, всяка от които е метабитие, т.е нещо радикално несравнимо, единично, едно-единствено, фундаментално и безкрайно вътрешно. Мисловният процес е невъзможен без разграничение. Членоразделността на езика е доказателство и гарант за самотъждествеността на всички неща. Раз-съждаваме дотолкова, доколкото раз-личаваме. Да кажеш, че нещо не е това, което е, и нещо повече - че нищо всъщност не е себе си едва ли не, че нищо не може да бъде себе си и че в крайна сметка нищо не е, означава да отричаш истината. Означава да блокираш, да се откажеш от мисленето въобще, а не само от част от него, ако си действително последователен скептик, какъвто никой не може да си позволи да бъде, ако не се самоубива в мига, в който става такъв. Защото за да направиш това съждение - че нещо в самото себе си не е това, което е, а друго, ти по необходимост различаваш едното от другото, а после отричаш тази разлика, която първоначално ти е позволила да ги мислиш. Следователно тотализацията на който и да било монизъм е вътрешнопротиворечива и се самоотрича, защото отрича основанията на мисловния процес. Разсъжденията на материалиста са като вълна, която се разбива в скалите - "Аз твърдя и настоявам да бъде взет насериозно и да ми се вярва, защото не съм това, което съм, защото не съм себе си, а просто едно дърдорещо тяло и не нося отговорност за мислите си, защото отговорност не съществува и защото всъщност тук няма никой и Аз дори не съществувам. " Чети например Левинас, ако не ми вярваш , защото не съм авторитет. Материализмът, както впрочем и идеализмът, е невъзможен. "Просто материя" не съществува и дори не е ясно какво трябва да означава това само по себе си. Може би пълен мрак, инерция и слепота, от която нищо никога не може да произлезе, ако е действително "просто материя", а не нещо, което само изглежда да е едно, а всъщност в себе си има и нещо друго или дори други. "Просто това", "просто материя", "просто съзнание", "просто Аллах", "просто Едното (на Платон)", "Брахман" и т.н. са просто пределно раздути обобщения, т.е. отново абстракции, които не оставят място за този, който ги прави и практически се самоотричат. Не оставят място за какъвто и да било субект, дори за един, защото субектът е субект само когато има обективно друг на себе си. Слава Богу човек не е само абстрактен мислител, но и конкретно познаващо същество, с което може да се общува и което само когато излезе от страхливата си скептична дупка, може да се запознае с Личностите, Които отобразява, т.е да заживее. Иначе ще продължи да тегне към себе си, отричайки самоочевидното, отричайки себе си.