Разбира се, че не е. Самотата като онтологема, макар и не като чувство, е абстракция. Т.е. не съществува самота сама по себе си, защото никой не мисли себе си сам, а се мисли като себе си дотолкова, доколкото има други. Човешкото същество, бидейки социално, може да бъде интуирано и създадено само от един Социален Бог, Какъвто е Триединният Бог на християнското откровение. Впрочем думата "Бог" указва само общото естество на Вечните Трима. Те, Които са предвечният Род, в Който Всеки Един от Тях е Себе Си тъкмо защото Ги има Другите Двама. Личността е всякога самопреодоляване, общуване. Тя е онтологически несводима до монада, т.е. до самота. Човекът от своя страна е само проект за личност по образ на Вечните Трима. Има хора, които се отчуждават и загниват в себе си, преживявайки се невъзможно самотни. Но това е само влечение към небитие, не и фактическото му постигане.
Не е модерно да си отчаян. Всичко и без друго е твърде хубаво.

Редактирано от latschistein на 14.02.14 18:03.