|
Абсент & Прошка
- Absinthe Ducrosfils ще пости за пръв път от години - помисли си Елеазар. Вълнението го обзе по всички вектори. Седна, погледна през прозореца и почна да му пише:
Слушай, социално непохватен зле фризиран фасулкьо. Можеш да ги мелиш всякакви сложноподчинени, но при това ще си останеш посредствен мислител. И знаеш ли защо - защото сърцето ти е не по-голямо от орех, и също толкова жизнено. Нали разбираш, канавата на душата ти не е сатурирана с гений, т.е. с благодат. Ако има някой, който може да сезира ироничното ти неприлично взряло се в околните същество, то това съм само аз - аз съм по-интериозиран от теб и те наблюдавам от по-дълбока бездна. Ако има някой, от когото да искаш прошка, то това съм преди всичко аз. Преди всичко за това, че не стана приятеля, от когото имах нужда по време на следването си в този толкова несмислен твой роден град. Но още и за това, че ме направи потърпевш на интелектуалните си съблазни. Аз за разлика от теб никога не съм губил вярата си и благодарение на нея се развих по-бързо от теб, проумявайки бездънната глупост на хората, от които ти може би и до днес се възхищаваш, без да разбираш колко несъвместими са Новия завет и елиминативиста Рорти, да речем. А може и да си се разкаял за това, не знам. Във всеки случай ти дълго блудства с безумците на този свят, съблазнявайки мнозина. Аз никога не съм се прехласвал по циничните автори, чийто език ти усвои за сметка на своя собствен. Затова и не си оригинален мислител. Твоят език не е идиолект в пълния смисъл на думата. В твоето едва оживявано сърце не се осъществява нужният синтез, за да се оттласнеш завинаги от този свят. Ти например още не си способен да подложиш на стройна критика безмозъчната еволюционистка теория, защото си слаб онтолог, защото не възприемаш нещата честно, цялостно, самоотвержено, а се задоволяваш с културния прочит на ситуацията. Ти си повърхностен. И как иначе след като си завършил всичко друго само не и философия. Подозирам, че първи курс си се отказал точно защото си се отдалечил твърде много от вярата. Винаги съм презирал психологията. А също и социологията - учил съм малко и двете и знам, че тровят ума с ненужни фигури на речта и трудно оползотворими от християнското съзнание стилизации. Психологията е същностно безбожна, социологията - злободневно късогледа. От друга страна е подвиг, че въпреки опита си от тези тресавища за ума, ти не се отказа от Истината. Достатъчно за академичния ти профил. Щеше ми се в мое лице да познаеш нещо специално. Ти нито веднъж не преодоля нарцисизма си до степен, че да те почувствам близък. Щадеше се. И загуби. Нищо. Сега може и да се излекуваш от себе си, щом си решил да постиш. Пости и се мрази. В тази връзка, ако не поискаш прошка от филистерите майка си и баща си, няма да постигнеш нищо и ще си останеш просто един красив, но неосъществен проект. Може и да спасиш безсмъртната си душа, но не се надявай на нещо повече от утешителна награда в другия живот. Дерзай. Краят е близо. Ти няма да го преживееш, а ще си отидеш малко преди Пришествието. Затова дерзай сега. Малко ти остава.
Когато привърши, потърка очи и издъхна.
|
Епистоларно
