Намери ли си вече книгата?

ето малък откъс от началото на "Хазарски речник" на Милорад Павич:

"Споменатото преминаване в друга вяра, което е било реша­ващо за съдбата на хазарите, протекло по следния начин: хазарският владетел - каганV, пишат древните хроники, сънувал сън и потърсил трима философи от разни краища на света да му го разтълкуват. Работата била до такава степен от значение за хазарската държава, понеже каганът бил решил да приеме заедно с народа си вярата на онзи мъдрец, чието тълкуване на съня бъде най-приемливо. Някои източници твър­дят, че в деня, когато каганът взел това решение, залиняла косата на главата му и той го знаел, но въпреки всичко нещо го подтиквало да продължи. Така в летния дворец на кагана се озовали един ислямски, един еврейски и един християнски ми­сионер - дервиш, равин и монах. Всеки от тях получил в дар от кагана по един нож, изработен от сол, и те подхванали да спорят. Гледищата на тримата мъдреци, техните прения, опиращи се на основните положения в трите различни религии, участниците и изходът на "хазарската полемика" предизвика­ли голям интерес, крайно противоположни мнения за случая и последиците от него, за победителите и победените в тази полемика; векове наред са им посвещавани безброй научни тру­дове в еврейските, християнските и ислямските среди - всич­ко това продължава и до днес, когато хазарите отдавна ги няма. Някъде в XVII век интересът към хазарския въпрос нена­дейно се подновява и необятният материал към хазарския въп­рос се систематизира и се обнародва през 1691 година в Борусия (Прусия). Били проучени образци от триъгълни монети, имена от стари пръстени, изображения върху стомни от сол, дипломатически преписки, портрети на писатели, рисувани на фона на своите библиотеки, в които всички заглавия над­лежно се разчитали, съобщения на тайни агенти, завещания, говор на черноморски папагали, за които се смятало, че гово­рят на изчезналия хазарски език, картини на музициране (в които се дешифрирали знаците по нотните тетрадки) и дори една татуирана човешка кожа, като не се смята архивният материал от византийски, еврейски и арабски произход. С ед­на дума, използвано е всичко, което въображението на човека от XVII век е могло да опитоми и да постави в своя служба. И всичко това е събрано между кориците на един речник. Основанието за този интерес, пробуден в XVII век, следователно хи­ляда години след събитието, е изложил един хронист в неясни изречения, които гласят: "Всеки от нас води своята мисъл пред себе си на разходка като маймуна на връвчица. Когато четеш, винаги имаш две маймуни: една своя и една чужда. Или което е още по-лошо, маймуна и хиена. И внимавай кому какво ще дадеш да яде, защото хиената не яде същото, което яде маймуната..."
Както и да е, печатарят на един полски речник - Йоанес Даубманус" (или някой наследник под негово име) - в помена­тата 1691 година публикувал събрани всички източници по хазарския въпрос в единствения вид, годен да обхване цялото това пъстро четиво, което онези с перо на ухото, дето пра­вят от устата мастилница, са трупали, губейки векове в това занимание. Трудът е бил публикуван във вид на речник за хазарите под заглавие Lexicon Cosri. Според една (християнска) вер­сия книгата издиктувал на издателя някакъв монах на име Теоктист НиколскиА, който на бойното поле между австрий­ските и турските войски намерил и наизустил материал от различен произход за хазарите. Така Даубманусовото издание се появило, разделено на три речника: отделен глосарий на ис­лямските източници за хазарския въпрос, речник на материа­ла, почерпан от еврейски съчинения и предания, а третият речник бил съставен въз основа на християнски свидетелства по хазарския въпрос. Това Даубманусово издание - речник на речниците за хазарското царство - имало необикновена съдба.
Измежду 500-те екземпляра от този пръв речник за хазари­те Даубманус отпечатал и един с отровно печатарско масти­ло. Заедно с този отровен екземпляр, затворен с позлатена ключалка, вървял и един контролен екземпляр от същия лек­сикон със сребърна ключалка. През 1692 година Инквизицията унищожила всички екземпляри от Даубманусовото издание и в обръщение останали само отровният екземпляр от книгата, който убягнал от вниманието на цензурата, и помощният ек­земпляр със сребърната ключалка, който вървял заедно с него. Така непокорните и неверниците, които дръзвали да четат забранения речник, били заплашени от смърт. Който отворел книгата, почти веднага се вцепенявал като прободен с карфица в сърцето. Читателят умирал на деветата страница при думите, които гласят: Verbum caro factum est (Словото стана плът). Контролният екземпляр, ако се четял успоредно с от­ровния, давал възможност да се улови мигът, когато настъп­вала смъртта. В този контролен екземпляр имало бележка: "Ако се събудите и не ви боли нищо, знайте, че вече не сте между живите."...


Не си спомням откъде съм го взела, проверете в "читанките" и литературни клубове, където има откъси и книги за четете онлайн (може да я има и цялата книга)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите