|
Философията на Щастливец
Знайно е, че утрото в Деня на народните будители се пада точно след Нощта на Вси светии. Как се нареждат все така майтапчийската работите, никой обаче не е успял да узнае. Още от времето на прелъстения и изоставен свети Валентийн Заброшеннок. Щерката се прибра към седем без нещо, изморена и щастлива от празнуването. Метна някъде маскарадния костюм, взе си душ, изпи чаша мляко с мед и усети внезапна умора. Никой не е по голям от дрямката и съвсем след малко тя се усмихваше на нещо хубаво и съвсем истинско в съня си. Повечето нейни съученици, достатъчно големи и предполагаемо отговорни, за да им отпуснат юздите и разрешат самостоятелно празнуване по нощите, навярно бяха на подобен етап от приготовленията си по посрещане на светлия възрожденския празник. Нали не се и ходеше на училище. Празничен разкош от всякъде. Така де, за какво са ни будители, ако всички винаги, скачахме рано, рано, издрънквахме поне две – три кафета до към десет часа и заредени с нестихваща енергия работехме неуморно всеки божи ден от зори до тъма за окончателната победа на силете на светлината над мрака и летаргията. Умни са си децата ни. Освен дето са и най хубавите птичета.
Та оставяме малката принцеса в невидимите царства на Екзюпери, на блажените мечти и заслужената почивка в пухения креват, само дето грахово зърно няма поставено скришно някъде там изпод множеството завивки и възглавки. Макар, че никога и в нищо не може да е сигурен човек. Още повече в днешно време. И тръгваме с кучият му син на утринна разходка. Да разбудим махалата с войнствен и жизнерадостен лай. Тези на които им се ставаше преди седем де. Безпросветният, но номинално щастлив Дакел, не беше чел „Привилегировани гледни точки“. Той по начало не се интересуваше много от приложна социо-пато-психология и голфисофия. За това, а най вече понеже даденият му свише ъгъл на полезрение започваше от отчайващо ниска кота, така и не разбра защо го отклоних рязко от мястото в треволяка където напрегнат се подготвяше да го изненада с разперени нокти и фучене, рижавият котак на съседката. Понякога дори неизбежните на пръв поглед конфликти между злините, бродещи по белия свят са предотвратими. Стига окото и ума да са на подходящата висота… Макар, че в нищо не можеш да си сигурен на наше време…
+++
…Трябва да погледнем така, че да не ни е понятен светът. Да изберем такава гледна точка…, от която той да стане неразбираем…
…Привилегированата гледна точка е гледна точка на властта….
… Ето тази гледна точка, удържаща две противоположни картини на света, е привилегирована гледна точка…., от една страна, виждаш една реалност в повече от другия, от друга страна, ясно знаеш какво вижда този друг. Всичката власт на света се състои преди всичко … в … наличието на две гледни точки.
+++
Дакелът разбира се, тези работи изобщо не го вълнуват. Да не говорим, че принципно би имал възражение, що се отнася до ползваната терминология. Конструкцията „гледната точка“ е евфемизъм, условен термин, при това далеч не най-подходящо-приложимия към дакелсофията. Някакъв еквивалент на абстрактната идея за информацията. А дори Мечо Пух знае, че количествените натрупвания водят до качествени подобрения. От там и всичката тази дандания свързана с властовите техники. Грижливото събиране, „слухтене“ или „мирисане“, според случая, класифициране и още по ревнивото стремление за опазване в тайна на битове, които стават байтове, гига и тера байтове. В света на дакелите е добре позната теорията за „привилегированите мирисни линии“. Казват например, че имат милион пъти по силно обоняние от човешкото. Кой е събрал повече информация тогава отгатнете сами. В света на дакелите, постоянно постъпват и се обработват такива гигантски количества данни, че стандартната единица мярка изграждащата елементарен информационен поток при тях се нарича птеродактил. Един птеродактил [1 PD] за сравнение, е приблизително равен на един човешки терабайт повдигнат на степен петабайт.
В момента например Щастливец, не само е разбрал къде е котака ведно с подробността, че комшийката снощи е пържила яйца с лук, попила в козината на Рижко но и усеща, че съм напрегнат и се опитвам да го „финтирам“. И затова се е именно „наежил“. Налага се да прибягна до лостовете на властта, за да му отвлека вниманието. „Властовият“ ми лост в случая е взел формата на магическа пръчица, в буря скършен злак, който веднъж попаднал в ръцете ми придобива нова и непозната до тогава за Щастливец притегателна сила. С нейна помощ развалям черната магия на „расовата“ омраза и го приобщавам към света на игрите и обичта. Така успявам да предотвратя мировия катаклизъм и да запазя добросъседското, къде мирно, къде твърде взривоопасно съвместно съществуване. Студената война все още бе в разгара си на някои фронтове. Там победители и победени няма. А провокациите в пограничните райони са нещо повече от ежедневие. Добре, че циганското лято спря офанзивата си, че трудно издържаше магарето да гледа как полуоблечената магарица се препича край басейна си. Всеки божи ден по пладне. Пладнешка провокация от най-брутално естество се казва това…
Когато играта ни омръзна се сетихме и защо сме излезли. Педантично и скрупульозно Щастливец си определи подходящо място и си свърши работата. Обратно, по пътя към дома бе повече от целеустремен. „В здраво тяло – здрав дух“, повтарят отколе людете, а пра-пра-пра дакелите разправяли, че „за да ти е леко и безметежно на душата, трябва да свалиш излишното тегло от тялото си и да си заметеш следите“. На древно-дакелски казват, звучала по стегнато фразата, но по начало не съм особено вещ в „мъртвите“ езици от всякакъв род.
Прибираме се. Преди да отключа, Щастливец изпръхтява два три пъти пред прага на входната врата, нетърпелив да провери налчието на личния състав у дома и успокоил се, че „кака“ му още сънува сладки сънища за пораснали принцове и принцеси, дава мълчаливото си съгласие да го оставя сам в къщи. Нали няма да е сам де. Иначе си имаме разправии друг път преди да го изоставя. До безкрай сме спорили по този въпрос. Основният в дакелсофията. Не успях да го убедя в моята „гледна точка“. Всеки път си държи на неговата догма: „Няма живот без обич и няма обич не мога ли да я подуша.“
Nerv
---
Честит Ден на народните будители и Хелоуин!.
Прав или изправян.
|
Философията на Щастливец [re: shshtt]
