Времето цапа. Абсолютното – абсолютно.
Ще каже някой – не е вярно!
Е, сега вече ме амбЕцЕрАхте:
+++
Доказателство 1:
Чемовица (2) вика на Йосариан:
- Йосей, тоз потник сив ли е[ ба]?
Па Йоса й гълчи:
- Ка щял да йе сив мари!? Нъл ку беши сив, щеши да й чер!
+++
Ще кажете сега: - Извърташ! Никакво доказателство това не е:
Но отново ще сбъркате.
Ето какво е извъртане. Следете внимателно моля!
Доказателство 2:
Не е съвсем вярно, че времето обръща бялото на черно наистина. Или по-правилно казано: не винаги. Понякога бива точно обратното. Като с оня моя любим пуловер дето едно време съперничеше по предизвикателна наситеност с гарванът, който гнездеше в косите на любимата ..., и на катрана в 9-те кръга ад що пребродих, дорде я търсех... Интензивната Ценрофугата на Индезита (3) обаче и на още по неумолимо безгрешното време му разаказаха играта. Сега е по сив и от на Йосариан брадата...
+++
Сега, знам ще се намери някой пак да скочи и да рече:
- Голям гявол си – въртиш сучиш все своето си знаеш, но истината е, че не си прав. И за това ще си изправен. Ей на, телевизия не гледаш ли хич пък хептен? Не си ли ги виждал онези намаханите жени, мечтани домакини за всеки истински мъж, дето все се чудят как по-добре на мъжа си и пуловера и черните боксерки, и чорапките да преперат, че да го не е срам ако случайно отиде на чуждо?! Зер какво ще си каже конкуренцията: - Свирнята е важна ама животът не е само песни и пляски по голото дупе.Требе си и шетня.
Значи аз пак моето си знам:
Доказателство 3:
На времето синът беше още дребен и тъкмо научил се да хортува. И си говорим с него веднъж как имало вика една шишичка дето като се изцапа мокета, капваш малко, тръкваш един път и изчезва петното. Викам му сине татюв - няма такова нещо – сънувал си. А той ми вика:
- Ама аз го видях по телеЛизията. Веднага се изчисти, когато го намазаха. Моменталически....
- Ееех, сине, сине. Животът не е вълшебна приказка.(4). По добре да го научиш това нещо рано и по по-лесния начин. Така, че не вярвай много на каквото ти показват, еле пък (5) разказват по телевизията.
Та искам да кажа, че си падам по фентъзито, но предпочитам да има сюжет. А то иначе все връткат оная тьотка дет се чуди как да го изпере оня нейния мърляч...
Далеч съм от мисълта, че съм Ви оставил бездиханни, но всяко нещо си има край. Дори и неизчерпаемото ми настроение да споря с въображаеми възразители спрямо безконечната ми и безнадеждна като самото всепобеждаващо време моя мъдрост.
+++
He was left holding the bag(6)
Nerv
Ad se ipsum (7):
И ако някой многознайник хлеБоуст ти каже, че времето лекува/ или убива всичко [демек всичко е в дозата] – не му вярвай.
Старата любов ръжда не хваща.
Защото казано е:
Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
Светли празници!
(1) Непреводима игра на думи която най общо (euphemistically speaking) може да се предаде като: Ветеранът ви е подготвил голям пиниз…
Нещо подобно добре казано, само че с обратна релация може да се наблюдава (или по-точно чуе)
(2) На Чема жена му.
(3) Пропуснах да спомена, че в писанието ми има продуктово позицион(АН)иране.
(4) На езика ми бе да му кажа че е по-скоро *бана история ама се устисках...
(5) Характерния български израз „Еле пък“ се превежда обичано с “Let alone”. Държа да отбележа скромно за преводачите си.
(6) Контрата остана у него (Нерв).
(7) От лат. „Към себе си“ - Необяснима задявка с някой си Марк Аврелий от знаменитото котило на император Nerva.
Прав или изправян.Редактирано от Nerv на 26.04.13 22:25.
|