Едва ли. Искам нещо съвременно, но...

Ето някои мисли от последните дни (не претендирам за оригиналност):

Защо не чета съвременната литература?

Замислих се, та стигнах до извода, че е поради причината, поради която пан Лем спря да пише - литературата се обезцени. Днес всеки идиот има достъп до средствата за масова информация, всеки може да публикува книга, всеки може да стане известен. Нужна е само малко реклама. Днес мнозина стават писатели не по призвание, а от финансов интерес. Съвременната книга все повече наподобява съвременната телевизия - вместо да извиси читателя, съвременната литература се принизява до неговото ниво. Все пак тези, които обичат да мислят са много по-малко от тези, предпочитащи сляпо да се доверят на написаното в книгите.
Ако има нещо лошо в предишната ни цензура, то беше тяхното прекалено усърдие да защитят читателя от лоши послания, от невярна информация за всичко, което не беше засегнато от нея.
В резултат се получи поколение, приемащо всяка книга за абсолютна истина, поколение, неподлагащо на проверка чрез критично мислене всяка информация, която получава, приемащо всичко написано в книгите ако не за истина, то поне за качествено произведение на изкуството.
В днешния динамичен свят оригиналността е рядко качество и ако някога една добра книга се криеше между десетки - то сега има стотици, но скрити сред милионен информационен боклук.

Ако на някой му се четат качествени произведения, мога да препоръчам няколко, които съм имал удоволствието да прочета:
Цялото творчество на Станислав Лем, особено произведенията по футурулогия.
Най-мъдрият философ, писател и футуролог, вечно търсещ истината, Човек с главно Ч. За съжаление не получи и стотна част от славата, която заслужава, преди всичко поради това, че произведенията му са дотолкова сложни, че повечето литературни критици не могат да оценят цялата им сила, предвид енциклопедичните познания на писателя, многопластовостта на произведенията и отличното му чувство за хумор. Специално признание заслужават преводачите, справили се с почти непосилната задача да предадат, почти да пренапишат всяко негово произведение.

Йордан Йовков - по-специално Шибил.

Димитър Димов - Тютюн.
Една книга, разкриваща истинското лице на капитализма. Може би твърде вярващ комунист, Димов е пристрастен, но в критиката на капитализма е ненадминат. За съжаление младото поколение у нас не знае истинските двигатели на обществения строй, действащ у нас, а старото едва ли оценява по достойнство книгата, явяваща се най-яростна критика срещу съвременната ни реалност.

Antoine de Saint-Exupéry - Le Petit Prince. Книжка, която дава повече храна за ума, отколкото събраните съчинения на всички философи до 20 век.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите