Гледам, че и това с алената скарлатина буквоядкова са го оправкали.

---

За протокола и по темата:

- От Война и мир ми останаха не повече от 100 страници от втория том. Така се случи, че не я завърших. Беше от т.н. наречаната задължителна за за прочитане литература за 10-ти (май) клас. Почнах я от лятото и докъдето стигнах към момента на приключване на учебната година. Книгата обаче със сигурност беше хубава. Няма как да се забрави безконечната синева на небето и очите на княз Андрей Болконски в предсмъртния му миг(1), докато той се унася лежейки по гръб на бойното полето след сражението. Също много силно въздействащо бяха показнани дворцовите флиртове. Спомням си една кака - истинска дама и сладострастна жена от глава до пети както се казва. А тя май се казваше Елен. Идваше ми да скоча в книгата и да й плясна един шамар. Заради лошотията й :)
Наташа също си я биваше.
Изобщо - истински майстор при обрисуването на характерите. Не са много от тази велична. И не смятам, че книгата е скучна.

От останалите: Архипелагът съм я чел. Не я намирам въобще за досадна или неинтересна. Макар да е силно тенденциозна. По скоро това е публицистика и донякъде пропагандно четиво. Все пак е добре да го е чел човек... Или да я е по-прочел...

"Врява и безумство" я почвах няколко пъти. Тъкмо се бях оженил обаче и имах по интересни работи на главата. Стигах все някъде до 50- та страница и я захвърлях. Нищо не и се разбираше. После съпругата ми каза, че не е лоша, но се схваща чак като се прочете цялата. Нещо като "само който претърпи до края ще бъде спасен..." Ама аз не исках да се схващам съвсем и мозъчно по това време де...

Другите заглавия съм ги чувал, но не са ми в "to read" листа...

(1) Нямаше как (после) да не се набие в очите ми, поразяващата прилика с великолепната сцена на Г. Стоев, обрисуваща зюмбюлената небесно-цветна феерия при сетния миг на стария Хаджи Враню от "Цената на златото"...

Прав или изправян.

Редактирано от Nerv на 01.12.11 14:45.