То беше сред тях, усещаха присъствието му, отчитаха присъствието му, а понякога опитваше да се всели в някой от тях. Опитваше се да обладае прост човешки разум, просто същество в обикновенно общество, в обикновенна Вселена. Да, имаше множество случеи на обладаване, множество разуми и духове бяха прекрачвали Нормалните физически закони и се бяха повявявали. Появявали, но и изчезвали. За кратко, за временно от няколко часа, до няколко месеца. Едни бяха страховити, други нищожества, но всичките носеха Божественото в себе си, защото идваха от други светове.

Понякога трудно се вселяваха в дадено тяло и сякаш се изпаряваха още преди да се появят. Дали въобще идваха или бяха плод на въображението на някой мошенник и шарлатанин медиум и търсещ сензация?

Въпреки различията си скоро след 100-200 присъствия ги категоризираха. Колкото по-трудно, колкото по-мудно обсебваха телата им, толкова по-миролюбиви и интересни бяха. Но се изпаряваха като утринна роса и мъдроста събрана в съществата не можеше да се изрази чрез телата на обикновенните.

То беше тук. Констатираха го с уреди. С уреди измерващи енергията и материята. Опитваше се да им говори чрез него, опитваше се да действа чрез него, а това беше доста трудно и на моменти изпадаше в неудобството да не знае къде е. Затова го бяха настанили в цял център и комплекс, в луксозни стаи добре оборудвани. И започна да говори. То започна да говори, чрез него. Започна да усеща, да разбира къде се намира. Да протяга ръце към този свят и да усеща светлината, да усеща звуците и предметите, а машините и сензорите по неговото тяло реагираха. И супер компютъра отчиташе и регистрираше фактите.

-Държи се като дете. Като едно голямо и непораснало дете. Това е- отвърна учена на журналистката.- Просто му харесва уютната атмосфера, иска шумове на работещи, учащи хора по-възможност жени. Държи се като духче искащо да придобие Информация за света от простите и елементарни дейности, извършвани по лесен и безболезнен начин.
- Явно е доста отегчено, като в някаква летаргия е, неспособно да се концентрира и не изискващо прекалено внимание или пък отдаване на чест. Така, че го оставете моля ви се на мира, не припарвайте до територията му. Ние сме се погрижили за него, настанено е в луксозна сграда, бивши офиси и района е отцепен в диаметър около 100 километра. Единствено хората обучени за целта, хората обучени как да контактуват с него имат право да го посещават. Обекта не се нуждае от внимание или пък медийна известност и проследяване чрез камери.

Светлина, звуци, белота. Усещаше топлината на меките чаршафи. Усещаше уюта на помещението. Усещаше, че не е само, че имаше смисъл да е тук и сега, че около него кипеше живот и хората правеха нещо смислено. А го бяха оставили тихо и мирно да ги наблюдава. Да ги наблюдава, сякаш не съществуваше, а те знаеха, че го има и, че се е вселил в това тяло. Но въпреки това не го закачаха, не се страхуваха от него. Просто го приемаха такъв какъвто е.

Те го приемаха. И той трябваше да се приеме. Ех, колко трудно ставаше да се приемеш, че си в ново тяло, далеч по-съвършенно от това което беше всъщност. Как искаше да го почувства, как копнееше за момента, в който ще е обикновен, ще обикаля и ще разглежда Вселената, в която е сега.

А знаеше, че сънува. Това беше поредният сън. След Годзила изпита едно успокоение и се унесе. Унесе се и ето го сега тук, а трябваше да се концентрира за да се задържи на повърхността на Информационната вълна носеща го в това хубаво място.

Как да се концентрира? Как да избяга от кошмарите на действителността? Как в съня да е щастлив и да прави нещо обикновенно? Концентрация огромна. А ако се концентрираше и изпиташе свръх чувства, щеше да се събуди. Знаеше го. Трябваше единствено да си спомня. Да си спомня за детството, за хубави неща, за прекрасни моменти, за да може да се отпусне, да не мисли, а да приеме действителността на съня без да се събуди.

Мисли. После цветове. Желание, после копнеж да усети и съзре и изживее околната обстановка. Още се луташе, луташе из звуците и светлините и не можеше да усети тялото си. Това да усетиш новото си тяло е най-сложното нещо. Да се изправиш и да тръгнеш, да си като другите, невероятни усилия се изискват. Опитваше се с часове, всъщност траещи секунди в действителността и успя. Мелодичността на обстановката го опияни. Просто повярва, че е сред тях и че му мислят доброто и се понесе по Информационната вълна. Стана, искаше да се разходи. Нямаше сили да разгледа всичко наоколо, а стаята беше толкова голяма и бяла и слънчевите лъчи и звуците. От някъде долиташе мелодичен ритъм, на мелодия, която харесваше. От другата страна на стаята седяха смешно наредени на ученически столове ученички учещи по някакъв предмет. Разхождаха се и други жени, забързани за някаква стая, да свършат някакво дело.

Добре, че не е Порнография. Иначе щеше да се събуди. Ама тея го омайваха като малко дете и не искаха да го закачат. Искаха да се учи само от тях. Да научава за този свят, чрез тяхното обучение и мизерни опити да се изявят.

Бяха му смешни. И се усмихна. И поиска да остане тук. Да проследи какво правят тези същества. Как дават любов. Как дават привързаност към предметите. Как се отнасят помежду си. Защо са толкова мили.

Излезна да се поразходи из стаите. Луташе се из тази белота и топлина. Търсеше нещо. Влизаше и излизаше, спираше се за да разгадае какво правят или какво говорят хората и после пак се отправяше напред. Всъщност имаше и мъже. По-точно работещи и занимаващи се с нещо същества. Не искаха да му се пречкат и да го корят, което беше супер. Пък отпред имаше зеленина. Парк и дървета. Въобще позамисли се дали да остане. Дали да съхрани този сън и този спомен в себе си, за да го сънува отново. Да сънува белотата, чистотата, хубавите звуци и тонове, забързаните и учащи се човешки същества, приятните жени и трудещите се мъже, зеленината отвън, топлото пролетно слънце.

Може би си заслужаваше да ги сънува още веднъж. Да се опита да се всели още веднъж в това тяло за да разбере повече за тях.
А машините отчетоха- душата отлетя, 3 часа и половина след пълното и появяване, тя отново изчезна, но открито заяви, че ще се върне.
Обектът да бъде поставен за наблюдение още 5-10 години в тази стая, в този комплекс, защото има вероятност отново чудото да се случи. Тялото трябваше да се моли духа отново да го навести, за да може Човечеството отново да изживее усещането, че Физичните закони не важат и Божественото е отново с тях.

Редактирано от blood2 на 29.07.11 12:19.