|
Педант 2
Още, когато го видях, реших, че за нищо не става! Бяха го назначили за мой заместник, а аз бях капитан на товарен кораб.
Всяка сутрин, идваше старателно избръснат, миришеше на одеколон, а униформата му бе безупречна, както й прическата му! На фона на целия екипаж беше едно конте, защото останалите 10 човека не поддържаха никаква хигиена по време на плаване, а се къпеха само ако трябваше корабът да акостира някъде, да се разтоварват товари и да се ходи по проститутки.
Всяка сутрин определяхме курса на кораба с GPS, но винаги го бърках. Заместникът ми ме поправяше и това вече ми идваше в повече! Честно да си кажа ми идваше да го убия, да го застрелям или да го удуша, но не смеех, защото беше завършил математика, навигация, телекомуникация и ако го нямаше щяхме да се разбием в някой остров в Егейско море. Абе изобщо много ме дразнеше тоя педант и бих му пръснал мозъка с някое парче метал, но това не можеше да се случи, защото всичко бяхме предали, като излишен материал, за вторични суровини на едно от пристанищата, където бяхме минали.
Все пак не се разбихме никъде, макар че много грешах при определяне на курса на кораба.
При пристигането на пристанището във Варна си стиснахме ръцете и всичко му простих!
Дано не ме наклепа пред началството! Бях готов на всичко... но точно, когато слизаше на брега върху него падна голям контейнер и го направи на пихтия.
Мир на праха му!
Това ми беше 13 заместник, който губех, а ако знаеха само, че съм си купил дипломата по втория начин и не съм влизал нито веднъж на лекции! Е, така е, в природата побеждава по - силния, а в България по-тъпия! Спомням си, когато ни заловиха Сомалийски пирати: голям майтап падна... Хм, още същата вечер ме освободиха с целия ми екипаж, разбира се, тогава за пръв път изгубих свой заместник...
|
Педант 2
