|
|
| Тема |
 Чакам |
|
| Автор |
Doctor Who (позитрон) |
|
| Публикувано | 12.07.11 17:34 |
|
|
|
"Няма смисъл, няма смисъл" повтаряше Камий. "Все едно мен това трябва да ме вълнува... Все едно ще се женя за този смисъл или ще ходя да се чукам с него." Той лежеше и може би броеше овце или жаби. А може би не броеше нищо, помисли си тя и излезе. Трябваше да прави нещо. Тази стая, този таван я съсичаха. На излизане ритна една котка без да иска. Сбърка я за кашон или старо яке, астероид или всякакъв друг предмет, дори гигантско черно насекомо, само не котка. Писъкът от животинката я събуди, беше на кръстопът и трябваше да вземе решение накъде да свие. Но тя не знаеше къде отива - само някъде, някъде. Изведнъж се обърна и смени посоката. Когато Пиер отвори вратата и срещна втренчения й поглед, тя улови въпроса, който се мяташе между очите и мислите преди да достигне устните му, и отегчено отговори, потупвайки го по рамото: "Защото е абсолютно безсмислено, затова." Отговорът не му допадна и я погледна със злоба и недоволство. "На това май му викат с моите къмъни по моята глава" направи опит за шега той. Гледаха се 2 дълги секунди втренчено, след което избухнаха в смях.
..rude & not ginger...
| |
| |
| 
|
|
