|
Децата в миг порастват изведнъж.
Те веч не са тъй мили и добри.
Не са от първи втори клас уви,
тинейджъри небръснати с бради.
Светлина обгръща ми гнева,
аз виждам им отново истинските им лица.
Те репчат ми се, някакви момци,
те лоши са, не са добри.
Бандити, наркомани и крадци,
от банди, сбирщина и бодлеци.
Със якета и мускули бетон,
с гърди голями и от силикон.
Не са деца, с таланта съвършен,
а сган от дяволката товар.
Те стадо са, различни екземпляри,
със мъжки бикове, добичета голями.
Тестостеронови чудовища и плашещи машини,
машини, мускули, но пак са умни и в дружини.
Един от тях, главатар, ми вика, и той ме зове,
някакво нафукано копеле ме обижда и реве.
Аз плаша се защото знам в реалността,
как ме тормозиха такива от сганта.
Те винаги невинни са уви,
те винаги зад тях някой стой.
Те винаги е силата със тях,
те винаги невинни са и в тях,
във тях е Дявола проклет,
той искащ да унищожи поредният човек.
С оръжие и нож ми той търчи,
показва го и се ребчи.
И иска да напада и зове,
зове той Бог да съсече.
Във филмите обикновено, героят е добър,
героят Брус Уилис тича и спасява.
А тука ме заплашва лош и гад,
а тука защитава ги пък Сатаната.
Къде е той Добрият наш герой,
къде е той да ми приказва мило?
Не няма го и тука, няма го уви,
аз с Дяволи и тарикати съм в кошмар.
И гневен и почервеняващ и нападащ с нож,
той иска да ме съсече, и Бога да окървави.
Напада ме, плътта ми да унищожи,
така както Душата ми презряха, те децата.
А той минава все до мен, не може няма как да ме улучи.
Аз Бог съм и почти безплътен и велик, велик непобедим.
Не мога агресия да търпя, не мога лошотии да съзирам,
не мога и не искам да отвърна, но няма как и аз страдание изпитвам.
С енергия божествена го свалям, Дявола във миг,
а той пък сплесква се върху стена като петно.
Навънка глъчка викат, хеликоптери кръжат,
военни са блокирали училището и ще влязат.
Като зараза съм им аз, отцепващи района,
да не избяга Бога, те да го убият.
Какво да правя? Трябва да бягам сега? Къде да се спася?
Представям си училището пълно със младежи. И командоси влизащи във него, кървави стени. Кръвта се стича, стрелят ме с откат, а аз като обезумял се
питам, кво е това? Аз исках просто сила да покажа, по коридори влажни да вървя и Зло да правя, да руша. Да страда Бога заедно със жертвените Дяволи. Не мога и не искам, не и не и неееееееееее.
Не ща по коридори да вървя ,
във кръв облят и в светлина.
Поглеждам пак прозореца отпред,
ще скачам и то без пирует.
Ще скачам и летя отгоре аз,
дано да не умра, ами тогаз?
А толкоз хубав е простора, небето синьо, вятъра щастлив.
Ще полетя кат птица, Бога става птица и лети.
Далеч над хорските съдбини, над хорските кървавини и мечти.
Над хорски пошлости и мръсотии, измислени от Дяволските им глави.
Да бъда или не , туй е въпроса той сега.
Дали съм бог или просто ще умра?
Ще умра проснат на асфалта в кадифе,
като поредното разпльокано яйце.
Но в моето сърце струй любов безмерна,
аз вярвам си и вярвам, че ще бъда , ще успея.
Аз Бог съм, аз съм силен и умея всичко.
Ех, таз безмерната любов, че мога всичко и съм Бог.
Политам, скачам без кураж, с любов.
Със таз любов, която праща те в Смъртта.
Със таз любов, с любовта на съня,
където знаеш, че отново пак ще станеш.
Ще станеш ти събуден и засмян,
сънувал си кошмар и просто нищо.
Аз няма как да умра в летежа си , в този хубав есенен ветрец,
защото това е само сън, а аз ще се събудя днес.
Ние сме Дрогата на Бог, затова просто го обичайте.Редактирано от blood2 на 01.07.11 15:21.
|
Re: Апокалипсис в съня- Избора [re: blood2]
