|
|
| Тема |
 Апокалипсис в съня |
|
| Автор |
blood2 () |
|
| Публикувано | 30.06.11 12:51 |
|
|
|
Апокалипсис в съня- част първа.
Апокалипсис в съня,
Апкалипсис в съня.
Апокалипсис сега.
Апокалипсис сега.
Приготвям се да си лягам през ноща,
и отново в тъмата идва съня.
Сънувам се на чина стар,
невзимащ изпит и не искащ да говори.
До мен са ученици умни, малки и игриви,
учителката яко ги изпитва.
А аз се чувствам огорчен,
кат някой заек наежен.
Аз знам те децата са , а пък аз съм стар.
Те умни са, а аз не взимам изпита в кошмар.
Учителката строго ме изпитва,
и кара ме да уча наизуст.
А думите и мислите и всичко,
завърта се отново в омагьосан кръг.
Къде съм, кво съм , що съм толкоз тъп,
а тези малките деца са толкоз съвършенни.
Те знаят всичко, още кат деца,
а аз съм стар и знание не щааааа.
Кошмар да уча с ученици малки,
кошмар е да съм толкоз Тъп.
И думи символи, математически и исторически творби,
художествени книги и творения човешки.
Са все пред мен, а аз не мога и не мога да ги зубря.
И викам си егати и тъпака пък съм аз.
Да не минавам аз, дори и първи клас.
А книги толко хубави пред мене са.
Разказващи за Рая и за Ада.
За светове безчет и илюзорни.
За рицари, извънземни и герои.
За математиката на нещата,
и простотата на реалността.
А аз не мога да чета или пък да запаметя,
и на децата тъпите измислици не щаааааааааааа.
Учителката ме изпитва и злобно се държи,
все едно и се пърди.
Атмосферата задушна става и тишина със гръмък тон,
къде си ти, какво си учил , как не те е срамммм.
А то срама и всичко в миг утихва изведнъж,
поглеждам ги децата и разбирам , че съм Луд.
Та те деца са някви жалки товари,
та аз голям съм и съм във Кошмар.
Какво съм аз? Къде са теееееееееее? Та аз съм Бог. Та аз съм Бог в съня си тъп и тъпият Кошмар. Кошмара тъп, а спуснат е от Бог. Ама пък е кошмар, защото аз съм тъп. И тъп съм и кошмара ми е тъп и грозен, смешен и срамовен.
От кабинет на кабинет се местя, щот съм луд.
А те ме гонят и учителите и децата.
В училище е трябвало да уча,
а аз съм тъп и влизам в всяка стая.
И пак откривам някакви зубрачи и дъски,
и даскалици злобни пак изпитващи за Всичко.
Влизам и излизам,
излизам и влизам.
Писна ми по коридори да търча,
и да виждам усмихнати лица.
Телата им перфектни,
а аз съм грозна товар.
Те млади са и умни,
а аз пък тъп и стар.
Писна ми най-накрая,
От този Ад проклет.
У стаята учебна ,
строших един дъска.
А после и чина,
децата разгневих, учителката побърках, а аз от тоз учебен Кошмар у друг попаднах.
Ние сме Дрогата на Бог, затова просто го обичайте.Редактирано от blood2 на 30.06.11 13:52.
| |
| |
| 
|
|
