При всички случаи човек трябва да пише много. Така понякога ще се ражда и по нещо хубаво. На повечето големи писатели, много от работите са им посредствени. Но какво от това!
А и по-важното е как самото писане ще промени човека. Ако е всеотдаен и безкористен, ще му даде много.
Има хора, които не смеят да напишат няколко страници, макар да чувстват, че имат някакъв талант. Ще пишат с прекъсвания. Дълго ще редактират, представяйки си как ще отреагират останалите като четат едно или друго. Ще копнеят за слава и признание. В някой момент може и да я получат. Най-малко ще имат няколко хубави разказа, или роман. Но кел файда, като лично не са напреднали и на милиметър, останали са си същите суетни и страхливи хора като в прогимназията. И вместо да са станали добри приятели с текстовете, са се изцеждали един друг и са се надхитряли.
Моето мнение е, че човек трябва много много да пише, да си направи режим по 1-2 часа минимум по 5 дни в седмицата. Да се концентрира и да се откаже от надеждата, че ще напише някога нещо велико. Това ще създаде една прекрасна връзка, която един Господ знае докъде ще отведе.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите