Наскоро го писах това. Тези работи, които според мен са ми най-лоши, са на съвсем друга тематика. Разни чувствени излияния и т.п., които просто експлоатираха тая тема, някакви почти неосъзнати манипулации. И въпреки, че такива на пръв поглед дълбоко прочувствени неща печелят доста повече хвалебствия, предпочитам да напиша някоя гнусна помия, но да съм по-откровен. Че иначе целия живот на човек може да стане някакъв фалш.
Знам, че и това не е решение, но първо се отървавам от едната крайност, замествам я с друга, а по някое време евентуално стигам и до естествената ми среда.
Започвах последните два месеца няколко неща. Но нещо след някоя и друга страница и се изчерпва интересът:( Подхванах наскоро едно, което засега върви. Става въпрос за трима човека. Нещата н се разказват от божествена гледна точка, а последоватлно и от тримата, през тях, което досега не съм го правил, но май е по-интересно. Иначе става въпрос за един, дето почти доброволно го вкараха в лудница, друг, който закъса и си продаде жилището, а впоследствие за по-сигурно започна да спи повече по улиците, отколкото в квартирата, та да свиква за когато му свършат мангизите напълно. И сигурно ще има и трети човек, почти несправедливо обвинен, хвърлен в затвора, откъдето бяга и по някое време тримата се засичат. По принцип са свестни хора, но са принудени и го ударят чат пат на джебчииство, измами и т.н., започващи да чувстват с времето някакъв радостен непукизъм. Може би пак ще има внушение, че такива "престъпници" са почти светци, в сравнение с повечето от останалите, които ги нападат само да се види какви праведници са те и т.н.