Нямах представа, че "Пияната гора" и "Шепнещата земя" са издавани още тогава. Мисля, че след "Моето семейство" те са най-любимите ми. Винаги, когато чета Джералд Даръл, ми остава едно хубаво, светло усещане. Някак си... любов и ведрост лъха от всичките му книги. Има автори, които са ме карали да се усмихвам навремето, когато съм чела за пръв път книгите им, а при следващо прочитане съм се чудила какво ми е било толкова забавно. Даръл е единственият автор, който, независимо от броя прочитания, винаги може да ме накара да се смея с глас.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите