Няма да казвам че съм О.К след уточнението (не че не бях и преди това), за да не ям пак хурката (идва от англ. Hurricane – чумата за моряците така да се каже). :-)

В интерес на истината нямам много опит с БГ форумите.

И сега доста встрани от темата (по мое мнение откриващият анонс е благодатен. Ако съм в грешка ще плащам виртуално.):

Понякога се чудя кой порок е по лош:

Прекалената самокритичност, (защото принципно всяко чуждо мнение + интелектуалните плесници си заслужават)
или налудничавата самоувереност в абсолютната непогрешимост на Егото.

Няма да се впусна в политика и критика на TV предавания, но в пряка връзка с рицарите на надменността, веднага в представите ми пристъпват храбро напред образите на:
- един наш (да кажем преуспял) политик и
- шоу-мен, който без съмнение влиза в категорията на тези с надутата гайда. (Абе мърда с пръстите от време на време; Него ако питаш: сигурно си скъсва дъното на панталона от бач. И сигурно е така в някаква степен.)

Тъжната (за мен) истина е, че се радват на онази химера, която Чинтулов пита къде аджеба била?

Не казвам, че са демони в човешки образ. Става обаче като порочен кръг. Не знам дали си гледал рекламата за писаната чиния; месцето (,без което - разставено виртуозно по първата - българинът не сядал на масата) и любовта на хората. Както и да е лозунгът накрая е: „Хванеш ли веднъж вкуса на народа моето момче, изучил си занаята!)

Та и двамата продават малко и ли много това, което се купува. От своя страна (поне според мен) искаме или не - те възпитават и нас и децата ни...

И това ще преживеем де. Нашият народ е много държелив, високо приспособим и .......... (поставете оптимистично похвална народо-психологична черта по избор).

Прав или изправян

Редактирано от Nerv на 12.02.11 19:28.