Казвам, че темата е интересна. Четох с удоволствие, на моменти дори като, че ли усетих странно бръмчене в областта на между-ушието, което ми навя смътни спомени за нещо познато (като процес) с неизяснена етиология и още по-подозрителна веществена основа.

Големият ми проблем е, че съм чел романа (М&М) в 6-7 клас. От тогава, (има няма 25 годин – т.е горе-долу толкова, колкото юнашки и безметежно цуцал боза оня левент от народната приказка,) хард диска ми е преживял много презапис, много нещо + няколко алкохолни форматирания и едно комоцио. Замислих се сериозно за нов прочит. Една от многото нелоши идеи, които вероятно ще запазят съвършената си девствено-нематериална стихийност.

Та честно казано не ми се ще да се изказвам прекалено неподготвен. (Иначе в работата ми се налага да импровизирам всеки ден. Да видим кога/ дали ще се усетят).

От филма помня предимно безизразния, но някак си богат на сексуално (влаго)под-съдържание поглед на актрисата, която играе гл. роля и май имаше нещо общо с мама Кенга от Мечо Пух.

Връщайки се към темата, (тази за М&М във форума макар, че и нея малко съм я позабравил вече) хареса ми дискусията (или каквото там беше) за (пост*) догматичната обремененост на представите (ни) за добро и зло; и неустойчивата им връзка с идеята за неразрешимия конфликт между надценявания стремеж за свобода на духа-нето и афинитета (човешки, твърде човешки) към доброволния мазохизъм в името на комфортния лизинг. Пък може и да ми се е сторило.

Същото така като измъчен (или беше мъчителен) призрак от отминаващата младост ме споходи нездрава носталгия по добрата стара диалектика на природата. Единство, борба, отрицание и т.п измишльотини на хора, които поради технологичната изостаналост на своето времето, са си прахосвали енергията (в смисъл имали са много свободно време) в пишане на разни неща, които по никакъв начин не могат да се сравнят с дълбочината (в превод от англ. профанизма) при даването на остроумни и забавни мнения по интернет форуми и други яки места за изява, на които днес сме привилегировани да се радваме. Какво да се прави? (Чернишевски, Ленин даже имат книги с точно това питане/ заглавие, не че съм ги чел де...) Първобитен живот. Секс, пиене и примитивен блогинг при липса на въображение и възможност за по – изтънчени гъдели.

(Във всеки случай не съм много наясно и със сатанизма, а освен това предполагам, че това чудо има повече от едно-две течения или да ги наречем смислови значения. + Понякога всеки влага някакъв собствен, непонятен за другите отенък на думите, които употребява. Иначе Вавилонската кула на комунизма да сме я построили ехеее - още с Димитровград и Хаинбоаз – най-късно де...

(*) от пост-ване.

Прав или изправян.

Редактирано от Nerv на 11.02.11 15:38.