Стефан е познал във всеки ред, така както Шекспир е красив във всеки ред. Петрарка, Шели, дори Лорка (макар и доста по-късно) са ми малко като онези първи поети, сравнили любовта с роза. тогава може да е било оригинално, но сега някак, нали... абе колкото и изтъркана класика да е, шекспир е вечен.
и сега нещо, свързано с уили, тетин и изобщо цялата ситуация в клуба - връщам се от "много шум за нищо" на армията. няма такова разочарование. пиесата е натъпкана с цинизми, псувни, малки, големи и още по-големи фалоси и изобщо всякакви дивотии, които сигурно се водят "съвременен прочит на класическата пиеса". и публиката се смее точно на тези простотии, така както се смееше главно на псувните в "мисия лондон". обидно е за шекспир, за режисьора, за самата публика. каква чалга, какво ауди 8, когато това, на което хората реагират най-бурно и доволно е едно и също както в "биад", така и в "армията", и в клуб "литературата", и в "арена". а уж тези, дето влизат в кръчмите, киносалоните, книжарниците и театралните зали са различни. грънци...